Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

Дали се дължеше на уханието на прясно изпечения хляб, на виното или на това, че изобщо имахме храна, но всички прекарахме чудесна вечер. Аз се притеснявах от срещата между Питър и татко, но двамата се справиха с лекота, също като Лиза и мама, сякаш бяха стари приятели и това, да вечерят заедно, бе най-нормалното нещо на земята.

Разговаряхме. Шегувахме се. Наслаждавахме се на компанията си.

След вечерята с Мат раздигнахме масата. Никой не искаше вечерта да свършва, затова останахме да седим около трапезата.

Не си спомням за какво говорихме, но не е било нещо твърде сериозно, защото през цялата вечер не сме говорили за сериозни неща (дори Питър нито веднъж не спомена за болести и смърт), когато Джони изведнъж попита:

- Всички ли ще умрем?

- Хайде, стига - засмя се мама, - не съм чак толкова лоша готвачка.

- Не, говоря сериозно - настоя по-малкият ми брат. - Всички ли ще умрем?

Родителите ни се спогледаха.

- Не и в близко бъдеще - заяви Мат. - Имаме храна и отопление. Ще се справим.

- Но какво ще стане, когато храната свърши? - не се отказваше Джони.

- Извинете ме - рече Лиза, - но не желая да обсъждам това.

Стана и излезе от стаята.

По нещастната физиономия на татко разбрах, че се разкъсва между желанието да я последва и това, да остане. Накрая все пак стана и излезе.

И така, пак бяхме само ние, както през последните два месеца.

- Джони, заслужаваш честен отговор - заговори Питър. - Но никой не знае какво ще се случи. Може би правителството ще ни осигури храна. Все някъде трябва да има запаси. Остава само да живеем ден за ден и да се надяваме на най-доброто.

- Зная, че няма да преживея това - обади се госпожа Несбит. - Но аз съм стара, Джони. Ти си младо, здраво и силно момче.

- Но какво ще стане, ако нещата се влошат? - намесих се. Не зная защо го направих. Може би, защото на брат ми току-що му казаха, че ще оживее, а никой не си направи труда да увери и мен в същото. - Ако изригването на вулканите не е най-лошото нещо, което може да се случи? Ами ако Земята оцелее, но не и хората? Това би могло да се случи, нали? И не след милион години. Може да стане сега, следващата или след пет години. Какво ще стане тогава?

- Когато бях малък, си фантазирах за динозаврите -рече Питър. - Както го правят децата. Изчетох всичко, което открих за тях, научих латинските им имена, можех да разпозная отделните видове по скелета им. Не можех да проумея как така тези удивителни животни са изчезнали. Но разбира се, те не са изчезнали, а са еволюирали, превръщайки се в птици. Животът може и да не продължи по същия начин, както досега, но ще продължи. Животът устоява на всякакви изпитания. Винаги съм вярвал в това.

- Насекомите винаги оцеляват - вметна Мат. - Ще оцелеят и сега.

- Страхотно! - възкликнах. - Хлебарките може да еволюират, така ли? И комарите ще станат големи, колкото орлите?