Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

18 август

Рожденият ден на Джони.

Мат реши да не сече дърва днес следобед и играхме бейзбол, с всичките завои и обръщания, ловене и хвърляне на топката, защитаване на базите и удряне в целта.

Мама удари топката така силно, че на Мат му бяха необходими цели пет минути, за да намери къде я бе запратила.

После отидохме на вечеря при госпожа Несбит. Трябва да призная, че това беше много приятна промяна в ежедневието ни, да седнем да се храним в нечия друга кухня.

Домакинята ни беше приготвила страхотна трапеза. Започнахме с плодова салата, а после продължихме с юфка с риба тон и грах. За десерт госпожа Несбит ни поднесе сладкиши от овесена каша със стафиди, които Джони винаги бе обичал. Бих могла да се закълна, че мама беше загрижена, задето толкова много от хубавата овесена каша бе отишла само за сладкиши, но все пак изяде два. Ние, останалите, плюскахме като прасета -зная го, защото излапах поне четири парчета. Вероятно лакомията ми гарантираше билет за първа класа към ада.

Но през цялото време, докато вечеряхме, госпожа Несбит грееше от щастие. Навярно беше планирала това празненство от няколко седмици и сега действително успя да ни изненада.

Джони заяви, че иска да произнесе реч. Шумно го приветствахме. Той наистина се изправи и реших, че е подготвил предварително речта си, защото беше почти безупречна.

Той каза, че знае колко ни е трудно в момента, че не е ясно дали бъдещето ще ни донесе нещо по-добро, но най-важното било, че сме загрижени един за друг и докато сме все така сплотени, ще се справим. Накрая дори призна, че ни обича.

Мама се разплака, но това бяха сълзи на щастие. И аз пролях няколко такива.

Странна работа. Съвсем ясно си спомням моя рожден ден, караниците ми с майка ми, защото настоявах да организирам грандиозно парти с много момчета и момичета, а тя искаше да е нещо по-скромно. Аз и креснах тогава: „Довери ми се най-после!“, а тя ми извика: „Не ме изкушавай!“. Караниците между нас започнаха в утрото след нейния рожден ден и мисля, че престанаха чак вечерта преди моя рожден ден. Цели четири седмици семейни войни за това, какво парти да организирам.

Накрая всичко беше върховно: имаше момчета и момичета, пица, кейкове, без бира, не липсваха и някои неконтролирани забавления.

Трудно ми е да повярвам, че някога съм била толкова млада.

Предполагам, че Джони никога няма да бъде.