Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

- Зная - кимна тя. - Но вярвах, че ако ме обича истински, бих могла да го накарам да се промени. Нo сексуалните ми фантазии не се отнасяха за това, ако разбираш какво искам да кажа. Не съм го желала само за да спася душата му.

- И преподобният Маршал смята, че всички ужасни неща са се случили, защото си имала похотливи мисли за Том Дженкинс? - попитах.

- Това е прекалено опростено - отбеляза тя. - Исках да кажа, че аз съм толкова грешна, колкото и всички останали, така че едва ли ще имам шанс да направя нещо. Може и да изпитвам само греховни желания, но Сами действително прави нещо с нейните похотливи мисли, така че ако Господ ми е разгневен, то би трябвало да е по-разгневен на нея, а още повече - на всички други по-големи грешници на земята. Ние наистина здравата сме оплескали нещата.

- Говори само за себе си, моля - поправих я и двете се разсмяхме. - Не мога да повярвам, че луната се килна тъй яко само защото искам да отида с Дан на абитуриентския бал - заговорих убедено. - Какъв е смисълът Господ да ни е направил хора, ако не иска да постъпваме като хора?

- За да види дали можем да се издигнем над човешката си природа - тутакси ми обясни Меган. - Ева е накарала Адам да изяде ябълката и с това бил сложен краят на щастието им в Райската градина.

-Ето че в края на краищата всичко се свежда все до храната - изкоментирах компетентно и отново прихнахме.

Не мога да опиша колко е прекрасно да се смееш с Меган. Зная, че тя е откачена, за да желае смъртта. Когато толкова много хора измират ежедневно, трябва просто да се наредиш на опашката и да си изчакаш реда. А приличаше на говорещ скелет. Но все още си оставаше моя приятелка. За пръв път, откакто това се случи, имах чувството, че съм успяла да си върна нещо обратно.

- Май ще трябва да се връщам у дома - казах. - Нямам къде да отида.

Меган кимна.

-Миранда... - изрече тя и замълча, както често правеха хората напоследък и което вече бях свикнала да очаквам. - Миранда, не зная дали пак ще се видим...

- Разбира се, че ще се видим - уверих я. - Или двете с майка ти смятате да заминете?

- Мисля, че тя ще замине, след като аз умра - рече тя. - Но дотогава оставаме тук.

- Тогава съм сигурна, че пак ще се видим - опитах се да я ободря поне малко.

Меган обаче само поклати глава.

- Не идвай пак - помоли ме. - Трябва да докажа на Бог, че наистина се разкайвам. Обаче не мога да го постигна, ако ти ме подтикваш да си мисля за Том Дженкинс и за храната, и за това, колко са ужасни нещата сега. Не искам да се сърдя на Бог, но като те видя, у мен се надига гняв, макар и не много. Заради това повече не мога да се виждам с теб. Трябва да пожертвам приятелството ни, понеже не ми е останало друго, което мога да принеса в жертва и така да докажа на Господ колко много го обичам.