![Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/4/poslednite-oceleli-zhivota-kakvto-go-poznavahme-bg-download.jpg)
Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]
- Автор: Пфефър Сюзан Бет
- Серия: Последните оцелели #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191570928
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]». Краткое содержание книги:
Забелязах, че мама отново пропусна закуската. През последните два дни не я видях и да обядва. Мат по цели дни само дървета сече, затова си мисля, че и той не обядва. Напоследък с него почти не може да се разговаря.
Никой не ми казва какво да правя, но мисля, че ще е по-добре отново да се върна към режима на комбинираната закуска и обяд, или брънч5.
Плаши ме това, че мама яде вече по-малко, макар че още имаме храна в къщата. Това би трябвало да означава, че тя не вярва, че това, което татко донесе (заедно с онези наши запаси, които бяхме складирали отпреди идването му), ще ни помогнае да оцелеем достатъчно дълго.
Трябва да се измисли нещо, което да върне този свят в релсите на нормалното. Вече не помня кога за последен път ни бяха пускали електричеството, дори и за няколко минути посред нощ. Мама се старае поне един от нас всеки ден да слиза в града, за да проверяваме дали има някакви вести в пощата (която напоследък се превърна в новинарски център на нашата общност) или дали ще се раздават храни, но все се връщаме с празни ръце у дома.
Освен това стана по-студено. Температурата не се вдигна над шестнайсет градуса.
11 август
Падна първата слана. Беше много малка, но въпреки това ни разтревожи.
- Защо още сме тук? - попита ме Джони тази сутрин. - Другите заминават на юг.
- Не всички заминават - възразих най-вече защото въпросът му ме изнерви.
Брат ми никога не е бил много разговорлив, но като се върна от лагера, ми се стори още по-мълчалив от обичайното. Сякаш тази история го бе състарили преждевременно, преди да има шанса да си поживее като тийнейджър.
- Повечето от децата в лагера ми разказаха, че техните семейства се готвят да се местят - продължи той. - А и лагерът беше запълнен само наполовина. Вчера в града налетях на Арън и той ми съобщи, че много от учениците вече са заминали, защото упорито се говори за затваряне на някои училища.
- Арън не е от тези, на които може много да се вярва - отбелязах.
- Но баща му е в училищния съвет - припомни ми Джони.
- Добре, значи, може да му се вярва. Но ние няма да ходим никъде и за теб ще е по-добре да не говориш с мама за това.
- А ти мислиш ли, че трябва да заминем? - не спираше да ме разпитва брат ми.
Усещането беше странно, защото той внезапно ми прозвуча точно като мен, когато попитах Мат за нещо подобно.
-Нe можем да оставим госпожа Несбит – обясних му. - А дори и да се качим в колата, за да отидем някъде другаде, без да знаем кога ще се установим, какво ще правим, ако там няма храна, нито къде да живеем? Някои хора го правят, но не мисля, че мама ще го стори.
- Може би тогава само един от нас трябва да се махне от тук - предложи Джони. - Например Мат или аз . А ти да останеш тук с мама и госпожа Несбит.
-Ти не си достатъчно голям - припомних му. -Така че престани да мислиш за това. Ние ще сме добре. Имаме храна, дърва, дори нафта за отопление. А и нещата ще се подобрят. Не може да стане по-зле.
Брат ми се ухили.
-Точно това повтарят всички - изтъкна той. - И грешат.
14 август
Днес по време на вечерята (консервирано пилешко и смес от зеленчуци) Джони каза:
- Зная, че наближава моят рожден ден, но не очаквам подаръци, така че не се безпокойте за това.
Напълно бях забравила за рождения му ден.
Когато се опитах да изброя всичко, което ми липсваше, трябва да добавя и пазаруването.
Мама каза, че Джони постъпи много зряло, предупреждавайки ни, че не желае подаръци, като трябваше да признае, че няма какво да му подари за рождения му ден, но това не означавало, че празникът му няма да е специален. Което според мен значеше, че за вечеря ще има повече зеленчуци или може би някакви допълнителни консерви, за да си направим за десерт плодова салата.
Или може би ще изпием другата бутилка вино, която Питър бе донесъл, и всички ще се напием.
Това, което ме дразни у Джони, е, че е способен на такива велики жестове, докато аз не съм. Не мога точно да кажа дали се вълнувам, или не за моя собствен рожден ден, понеже е чак през март, а освен това съм убедена, че дотогава ще има да се тревожим за много други неща.
Отново започнах да се храня два пъти дневно, но това не се оценява като жест на зряла личност.
И дори никой от нас да не го споделя гласно, всички сме разтревожени, защото нямаме никакви новини от татко. Пощата е така объркана, писмата се влачат със седмици, докато пристигнат, а вероятно много от тях въобще не стигат до получателите си. Няма основание да си мислим, че скоро ще можем да научим нещо за него, но е ужасно да си мислим, че с Лиза безвъзвратно са изгубени.