Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

31 юли

Татко каза, че дървата никога не стигат и винаги са нужни повече, колкото и да си мислим, че са големи запасите ни. Затова заяви, че докато е тук, ще сече заедно с Мат. Освен това ни предупреди, че не бива да ги оставяме отвън, нито да ги редим покрай къщата.

- До октомври вече няма да ги има - каза той. -Нищо и никой няма да са в безопасност.

Мама се замисли и реши, че е най-добре да складираме дървата в трапезарията, след като и бездруго вече не се храним там (не че и преди сме я ползвали редовно).

Затова, след като всички закусихме тази сутрин, преместихме мебелите от трапезарията в дневната. Започнахме с чупливите предмети, което не беше лесна задача, защото не можехме да ги увием във вестници, както щяхме да направим, ако все още имаше вестници. Но не счупихме нищо. След това се заехме с мебелите: минибара, бюфета, масите и столовете. Дори Лиза носеше столове, макар че татко я наблюдаваше загрижено, сякаш е направена от стъкло.

- Дневната заприлича на магазин за мебели втора употреба - обяви Джони.

- По-скоро на магазин за антики - поправи го мама.

Дневната стана почти неизползваема, но ние и без това не прекарваме много време там.

След като мебелите бяха преместени, татко отиде да сече дърва.

Двамата с Джони внасяхме насечените дърва в трапезарията. Мама покри пода със стари чаршафи, за да не се издраска. След като свършихме с цепениците, Джони излезе, за да помага на татко. Аз отидох в гората да събирам още подпалки. Мисля, че навлязох в собствеността на госпожа Несбит, но зная, че тя няма да се сърди, ако взема малко от подпалките й. Тази жена наистина трябва да се премести при нас. Не зная как иначе ще изкара зимата.

Вече толкова съм свикнала да прескачам ранния обяд, че го пропуснах, без въобще да се замисля, което все пак си е доста странно. За пръв път няма защо да се тревожим за храна, а аз все пак прескочих поредното си хранене.

Пък и без това вечерята се оказа пълно разочарование: само консерви риба тон и зелен боб. Не зная защо, но си представях, че ще си устроим малко пиршество.

Мама и Лиза се закискаха, когато видяха реакцията ми.

- Ще имаме истинско вечерно парти във вторник -обясни мама. - Само имай малко търпение.

Истинско вечерно парти. Искаше ми се да бяхме изчакали с изпразването на трапезарията.

Но въпреки че храната не беше особено вълнуваща, вечерята беше забавна. Беше страхотно Джони отново да е сред нас, а и той за пръв път имаше възможност да ни разкаже как е прекарал в лагера. Много от записалите се деца не дошли, което означавало повече храна, но пък и по-малко партньори за бейзбол. А и фермерската работа била доста тежка, особено в началото, но след като небето посивяло, животните започнали да усещат разликата и кокошките спрели да снасят толкова много яйца, а производството на мляко спаднало.