Колекционери на смърт [bg]

— Вече не си наблюдателка, госпожице Данбъри. Щом получаваш информация относно това разследване, значи участваш в него.

Тя вдигна чашата си като за тост:

— Едно на нула за теб. Но тъй като границите вече са размити, да видим какво ще се получи. Ще започна първа, като ти разкажа за моя информатор. Спомняш ли си как миналия четвъртък в новинарската емисия съобщих за свещите в бунгалото на жертвата?

— Да.

— Не го знаеха нито репортери от други телевизии, нито журналистите от „Реджистър“. На мен ми беше известно, защото в три през нощта някой ми се обади и каза: „Попитай ченгетата за свещите в мотела.“ После затвори. Гласът беше странен, номерът беше скрит и не се изписа на дисплея. Следващата нощ ми се обадиха в два и половина, за да уточнят информацията: „Питай за свещите върху очите.“

— Това ли е всичко?

Данбъри вдигна ръка:

— Честна скаутска дума. Следващото обаждане беше едва в петък вечерта.

— За да ти съобщят, че жертвата е монахинята Ан Мари Гилбо.

— Точно така. Разбира се, до следобеда всички конкуренти вече знаеха новината, поради което информацията не представляваше Бог знае какво. Снощи телефонът пак иззвъня, чух следното: „Карла Хъчинс. Живее до Чунчула.“

И ти веднага се втурна натам. Използва името ми.

— Не съм излъгала никого. Казах й: „Госпожо Хъчинс, аз съм репортерка от Канал 14 и позната на детектив Карсън Райдър. И двамата разследваме обстоятелствата около смъртта на Мари Гилбо.“ — Погледна ме и добави: — Вярно ли е?

— Да — признах. — Истината е така изкривена, че се подпира с патерици, но все пак е истина.

— О, да! В работата никога не ти се е налагало да осакатиш истината.

Забих поглед в пода с надеждата да видя нещо интересно. Доволната усмивка на Данбъри сякаш казваше: „Хванах те натясно.“

— Както вече казах, с теб много си приличаме — продължи. — А сега се връщам към основния въпрос — защо някой ми подхвърля късчета информация относно една мъртва и една жива жена?

Присвих око:

— Няма да се учудя, ако информаторът ти е ченге. Измисляш си среднощните обаждания, за да ми хвърлиш прах в очите.

— Наистина имам източници в полицията, но този път мълчат като риби — така си им затворил устата. Каква е връзката между двете жени?

— Не знам.

— Да разбирам ли, че това е перифраза на „без коментар“?

— Да речем.

— Ще се доберем до истината. Тепърва започваме.

— Говориш в множествено число. Кого освен себе си имаш предвид?

Тя скръсти ръце, загледа се в необятната синева на океана:

— Надявах се доброволно да приемеш да ми сътрудничиш, тъй като това неизбежно ще се случи. Не съм виновна за онова, което ще последва. Ти избухна и щеше да пребиеш Борг. Наистина те защитих пред управата на телевизията. Ала останалото е моя идея.