Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

— Не, нямах…

— Отивам си. Никъде няма да ходим!

— Не, почакай! Почакай. Може ли да кажа нещо?

Тя сви устни и кимна.

Опитах се да обясня.

— Виж, нямам представа защо си на инвалидна количка. Знам, че не си виновна за това. Тъй де, ако беше сляпа и исках да изляза с теб, щях да ти подам ръка. Ако беше глуха, щях да си нося бележник, за да си говорим с писане. Ти си на инвалидна количка, така че мога просто да те бутам, нали? Или да те нося, ако има стълбище. Разбирам, че не е толкова просто, и всъщност не съм мислил по този въпрос, но ми се струва, че проблемът е чисто практически. Аз мога да ходя, а ти не можеш. Затова ми позволи да ти помогна. Ето, ти разбираш от джаз, а аз — не. Е, слушал съм нещичко. Бил Евънс например, но това е горе-долу всичко. Ти можеш да ме научиш. Така и ти ще ми помогнеш.

Саяка сведе глава за миг, после ме погледна.

— Не можеш ли да го проумееш? Аз мога да те науча и ти вече ще разбираш от джаз. Ти можеш да ме носиш, но аз никога няма да мога да ходя.

— Знам и съжалявам. Май говоря само глупости. Обаче ако не ми позволиш да ти помогна, на мен или на някой друг, никога няма да видиш Терумаса Хино. А съм чувал, че бил невероятен.

Тя въздъхна.

— Сигурна ли си, че не искаш поне да опитаме? — попитах тихо. — Във вана има много място. Ще карам адски бавно и внимателно. Както ми кажеш.

Последва дълго мълчание. Саяка на два пъти понечваше да отговори и отново затваряше уста. Аз чаках, като се мъчех да не се поддавам на излишни надежди.

— Провери ли тоалетната им? — попита тя накрая.

— Моля? Не, не съм.

— Е, ето ти само един малък пример за десетките неща от моя живот, за които не си и помислял, Юн. Не те обвинявам. Защо да мислиш за тях? Но такъв клуб… инвалидната ми количка няма да влезе в тяхната тоалетна. Сега разбираш ли… разбираш ли какво е това за мен? Не обичам да ходя на непознати места. С непознати хора. Не се получава добре.

— Не се е получавало, искаш да кажеш.

— Да. Не се получаваше.

— Но… няма ли да опиташ пак?

Саяка поклати глава.

— Не знам.

— Не съм проверил тоалетната им. Сигурно е съвсем тясна.

— Убедена съм.

— Може ли да кажа нещо?

Тя тихо се засмя.

— Мога ли да ти попреча?

— Изпадал съм в известни… трудни ситуации. Не ми се говори за тях. Даже не ми се мисли за тях, поне сега. Обаче от тези ситуации съм се научил да не хленча, а просто да проявявам практичност. Човек трябва да ходи до тоалетната също както трябва да яде, да пие и да спи. Затова, когато ти се наложи, аз ще избутам количката ти или пък ще го направиш сама, ще ме прегърнеш през шията, аз ще те настаня, после ще изляза, ще затворя вратата и когато си готова, ще ме повикаш. Знам, че всеки човек от време на време трябва да ходи до тоалетната. Тъй де, много си красива, но си човешко същество. На човек му се налага да ходи до тоалетната. Поне така съм чувал.