![Рейн-сан: Гробище за спомени [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/8/rejn-san-grobishche-za-spomeni-bg-download.jpg)
Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (bg) #8
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-508-3
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]». Краткое содержание книги:
Фукумото и другият бяха скочили на крака, ала стаята нямаше друг изход, освен този зад мен, а двамата явно нямаха желание да ме атакуват. Тръгнах към тях с насочен пистолет и стиснати зъби, ръмжах като върколак.
Босът на Гокумацу-гуми вдигна ръце.
— Нанде темае? — извика той. „Какво искаш?“ Прострелях го в лицето и той се свлече на пода. Другият понечи да избяга покрай мен, но аз вече се обръщах. Първият куршум го улучи в шията. Той се завъртя и падна. Приближих се и го довърших с изстрел в тила. Върнах се при Фукумото и пратих още един куршум в главата му, после направих същото с двамата охранители. Накрая спрях. Бях се задъхал. В стаята вонеше на барутен дим и кръв. И на лайна — някой се беше изпуснал. В първия момент не успях да се ориентирам къде се намирам, труповете и смрадта ме влачеха обратно към джунглата, ала очите ми ми казваха, че съм в нечия гостна.
Съсредоточих се върху дишането си, постепенно го забавих и сърдечният ми ритъм го последва. Опитах се да разсъждавам. Трябваше ли да направя нещо, да оставя някакви улики, нещо, което да заблуди полицията и мафията?
Не ми хрумваше нищо. Всичко това ми беше прекалено непознато, прекалено объркващо. Не бях в състояние да се прехвърля от боя на местопрестъплението. Имах една-единствена мисъл: да се разкарам, преди да са се появили подкрепленията.
Искаше ми се да запазя пистолета, обаче разбирах, че не бива. Той можеше да ми е от полза, само че нямаше начин да се размотавам с оръжието на убийството. Хвърлих го върху трупа на Втория мускул.
Чакай, чакай, Първия мускул също имаше пистолет. Поне беше посегнал да го извади.
Приклекнах и разтворих сакото му. Да, пак броунинг, затъкнат под пояса. Претърсих панталона му. Нямаше резервен пълнител. Сигурно не бе очаквал да участва в престрелка. Проверих пълнителя. Зареден — тринайсет патрона. Я чакай, дали пък Втория мускул нямаше резервен? Едва ли. Пък и той лежеше в огромна локва кръв и не исках да оставям стъпки из къщата. Ама мамка му, можех да взема пълнителя на неговия пистолет, трябваше да са му останали още пет патрона. Само че аз го бях хвърлил върху трупа му, който сега беше ограден от кървава локва. Да избутам дивана при него, да се надвеся и да го вдигна? Не, не си струваше изгубеното време. Налагаше се да се задоволя с един пистолет.
Огледах се още веднъж. Дали не забравях нещо? Я чакай, ножът, ножът! Бях платил в брой, но все пак не биваше да го оставям. Бях го пуснал, след като взех пистолета от Първия мускул… само че къде? Панически се заоглеждах. Ей там! Вдигнах го, избърсах го в крачола на панталона му и го пъхнах в канията. Чакай, по дяволите, ами чукът?! Може би не биваше да оставям и него. Каква версия щяха да измислят за нападение с чук срещу четирима въоръжени гангстери? В момента не можех да обясня защо, обаче реших, че трябва да върна чука на мястото му. Вдигнах го. Мамка му, по него имаше доста кръв. Бързо отидох в кухнята, взех домакинска хартия и го почистих. „Ами ти?“ Погледнах якето си. Да, и по него имаше кръв, но повечето се почисти лесно, а тъмният цвят скриваше останалите петна. Напъхах хартията в джобовете си, върнах се в гаража и оставих чука върху лавицата. Добре, можех да си тръгвам.