Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Московският клуб (Къртица 3) [bg]
Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:

„Спиращо сърцето напрежение… Глобално преследване а ла Лъдлъм… Един добър герой, който се помни…“ Ерик Б. Лъстбедър, автор на бестселърите „Бяла нинджа“ и „Ангелски очи“
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 218
Перейти на страницу:

С информацията, публикувана във вестника по повод смъртта на Гил — рождената му дата, имената на родителите му и така нататък — само за три долара Стоун успя да се сдобие с препис от акта за раждане от общинското статистическо бюро на щата Масачузетс. Страхотно лесно. После изчака една безкрайна опашка пред Бюрото за регистрация на МПС за копие от шофьорската книжка на Робърт Гил, като каза, че я е загубил и след час и половина се сдоби с шофьорска книжка със собствената си снимка.

Елементарно.

След което се отправи към кеймбриджката поща на Сентръл Скуеър и попълни две молби за отпускане на пощенски кутии — една на негово име и една на името на Робърт Гил.

— След шест до осем седмици — съобщи пощенският служител. Беше набит мъж с посребрена коса. Бе отместил поглед от формулярите и оглеждаше кутиите. После погледът му се спря на кламерите, защипани в горните краища на двата листа. Огледа се да види дали някой няма да забележи как прибира двете двадесет доларови банкноти, които Стоун бе закачил. Струва ми се, че наскоро освободиха три-четири кутии — покашля се той. — Чакайте да проверя.

След това Стоун отиде в едно фото в центъра на Бостън в Гавърнмънт Сентър и си направи две цветни паспортни снимки. Заедно с шофьорската книжка и акта за раждане, ги занесе в паспортния отдел на федералната служба „Джон Ф. Кенеди“, която се намираше на отсрещния тротоар. Там подаде молба за нов паспорт. „Стария го загубих, като се местехме наскоро. Нали знаете как стават тези работи. А възможно ли е да се ускорят нещата?“ — попита той и обясни, че възнамерява да пътува в чужбина след около седмица.

Отговориха му, че може. Паспортът му щял да бъде готов до седмица.

Стоун се надяваше, че няма да му се наложи да го използува.

Щом се настани в самолета от Бостън до международното летище в Нюарк, Стоун осъзна, че е предприел неща, които цялостно са променили живота му. Беше се заел с издирването на старата жена, която евентуално да разкрие пред него отдавнашната тайна, онази тайна, която бе предизвикала присъдата на Алфред Стоун, убийството на Сол Ансбах, а вероятно и още нещо. Разбра, че каквито и елементи от ЦРУ да стоят зад тази работа, те никога няма да го изпуснат от погледа си.

Информацията е сила, му беше казал Сол.

Да, но като служител на „Парнас“ той вече притежаваше някаква сила — запаметената информация за някои от най-строго секретните операции на ЦРУ в Съветския съюз. Дали тази власт беше достатъчна? Отговорът беше безмилостно, но твърдо „не“.

От всичките тайни, които знаеше, нямаше нито една, с която да може да заплаши ЦРУ. Не можеше да ги заплаши, че ще разкрие каквото и да било — там просто щяха да вдигнат рамене. Не знаеше нищо за източниците на тази информация — грижливо ги бяха крили дори от най-високопоставените служители в „Парнас“.

„Съвсем съм сам“ — помисли Стоун, закопча предпазния колан и се загледа в пистата.

Щом кацнаха в Ню Джърси, той веднага позвъни във фондация „Парнас“. Обади се Шери.

— Чарли! — изненада се тя, като чу гласа му. — Къде си?

Стоун не й отговори, а вместо това попита:

— Сол дойде ли вече, Шери?

Тя се поколеба за момент, после, потискайки хлипането си, му отговори:

— Чарли, Сол е мъртъв.

— Мъртъв?

— Снощи е загинал, Чарли — успя да каже тя, забравила английския си акцент. — Злополука. От Лангли изпращат заместник, но всички тук сме покрусени. Не мога… не мога… да повярвам.

— Сигурна ли си, че е било злополука, Шери?

— Как да разбирам думите ти? Така беше съобщено. Искам да кажа…

Така беше съобщено. Прикриването беше започнало. Стоун рязко затвори телефона, пусна още една монета и набра номера на Лени Уекслър. На Стоун му бе известно, че телефоните на Фондацията са чисти, но беше рисковано да се говори от обикновен телефон без преобразувател. И въпреки това в момента нямаше друг избор.

Слушалката вдигна Лени. Гласът му звучеше безкрайно далечен.

— Къде си, Чарли! — попита той. — Чу ли новината?

— Видях, Лени. Сол беше застрелян.

— Не, не е бил — отвърна предпазливо Лени. — Загинал е при автомобилна катастрофа. Чарли, знам, че си развълнуван…

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 218
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)