![Чернооката блондинка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/6/chernookata-blondinka-bg-download.jpg)
Чернооката блондинка [bg]
- Автор: Бэнвилл Джон
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-639-2
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Чернооката блондинка [bg]». Краткое содержание книги:
„Реймънд Чандлър се усмихва някъде… Обикнах тази книга. Сякаш в стаята неочаквано влезе стар приятел, когото смятах за мъртъв.“ Стивън Кинг
„Първокласно криминале. Бенджамин Блeк се справя изумително добре в ролята на легендарния Марлоу.“ Ню Йорк Таймс
„Блек успява да улови не само гласа на Марлоу, но и неговата душа.“ Ентъртейнмънт Уикли
„Невъобразимо забавление… «Чернооката блондинка» може да мине за новооткрит ръкопис на Чандлър в някой прашен шкаф в Ла Хоя.“ Ню Йорк Таймс Бук Ривю
„Банвил в одеждите на Чандлър е неустоим. Трудно мога да си представя някой да допълни успешно Чандлър. Но Банвил определено успява.“ Ричард Форд
„Горещо лято, дъждовни капки по асфалта, жена с ярко червило, цигарена пепел и отчуждение, ретро автомобили, здравеняци, пистолети с къса цев, топящи се кубчета лед в чаша бърбън… Духът на Чандлър, съчетан с усета на Банвил за забавното.“ Уошингтън Поуст
— Моля? — Не ме слушаше. — Да, да, познавам го. Ходя тям понякога, в клуба, за вечеря или за нещо друго. — Примигна. — Какво общо има Хансън?
— Питърсън е убит пред клуб „Кахуила“.
— Знам… Знаех го…
— Хансън бил един от първите на местопроизшествието през онази нощ.
— Така е. — Замълча и загриза вътрешната страна на устата си. — Той издаде ли… каза ли ви нещо?
— Не, нищо.
Хендрикс отново извади лосиона на мама Лангриш и обгрижи нежно ръцете си. Може би така си успокояваше нервите или пък му помагаше да мисли. В това отношение имаше нужда от всякаква налична помощ.
— Вижте, Марлоу, допадате ми. Харесва ми как се държите. Умът ви щрака, очевидно е. Освен това умеете да си държите езика зад зъбите. Имам нужда от човек като вас.
Засмях се.
— Дори не си правете труда да питате.
Той вдигна ръка, голяма колкото свински бут. Защо дебелите хора толкова държат да носят пръстени? На такава ръка пръстенът винаги ми напомня за прасе лауреат в изложение.
— Не ви предлагам работа — увери ме той. — Знам, че би било загуба на време. Обаче бих искал да ви наема да потърсите Нико Питърсън.
Отново се засмях и този път вложих доза веселие.
— Не ме ли слушате? Аз вече издирвам Питърсън за друг клиент.
Той затвори очи и поклати глава.
— Имам предвид да го търсите истински. Явно досега не работите от сърце.
— Защо смятате така?
Той отвори очи и ги впери в мен.
— Защото не сте го намерили! Познавам ви, Марлоу, знам що за човек те. Навиете ли си нещо на пръста, ще го направите. — Британският му акцент вече беше сериозно пострадал. — Колко ви плащат — няколкостотин долара? Аз ще ви дам хиляда. Седрик! — протегна ръка той. Чернокожият на предната седалка леко се наклони настрани, без да откъсва очи от пътя, отвори с прещракване жабката и извади дебел черен портфейл, който подаде през рамо. Хендрикс го пое, отвори закопчалката и от вътрешен джоб извади пет нови-новенички банкноти от сто долара, разпери ги като ветрило пред мен. — Половината сега, половината, когато го намерите. Какво ще кажете?
— Ще кажа „мамка му“. — Угасих цигарата си в пепелника и пуснах капачето на пружината да се затвори плътно. — Вече съм нает да намеря Питърсън — ако е жив, а той най-вероятно не е. Обаче ако е и аз го открия, няма да е заради вас. Разбирате ли? Имам си критерии. Не са много високи, не са особено благородни, но, от друга страна, не са за продан. А сега, ако не възразявате, трябва да се връщам на работа. Седрик, спри колата! И този път наистина го направи — или ще ти спукам главата.
Седрик погледна в огледалото за обратно виждане към Хендрикс, той му кимна кратко. Завихме надясно и спряхме. Хендрикс още държеше парите в ръка, но сега въздъхна, прибра ги обратно в портфейла и щракна закопчалката.
— Няма значение — каза той и стисна устни като бебе, поне бебе хипопотам. — Ако го откриете, аз ще разбера. И ще дойда да го спипам. А когато това стане, се надявам да не ми се изпречите на пътя, господин Марлоу.
Отворих вратата — все едно по нея имаше толкова стомана, колкото и в херметичната преграда на кораб — и стъпих на тротоара. После се обърнах.
— Знаете ли, Хендрикс, вие всички сте еднакви, всички сте рекетьори. Въобразявате си, че понеже разполагате с колкото си искате мангизи и шайки биячи зад гърба си, никой не може да ви откаже. Е, един човек току-що го направи и ще продължи да ви отказва, колкото и такива като Джими да изпратите подире му.
Хендрикс грейна в усмивка, плод на искрена наслада.
— О, Марлоу, вие сте човек с дух и аз наистина ви се възхищавам. — Кимна щастливо, отново станал олицетворение на истинския британски джентълмен. — Дано пътищата ни отново да се пресекат. Имам усещането, че така ще стане.
— Ако стане, внимавайте да не се спънете. До скоро.
Излязох от колата и затворих вратата зад гърба си. Докато колата се включваше в движението, чух Хендрикс отново да си духа носа. Приличаше на вой на далечна сирена за мъгла.
17
Вече отдавна минаваше полунощ, аз лежах в леглото си по риза, пушех цигара и зяпах тавана. Нощната ми лампа светеше, а изрисуваните рози хвърляха сенки по стените — изглеждаха като кървави петна, които някой е опитал да измие, но се е отказал. Мислех си за туй-онуй: туй беше Клеър Кавендиш, онуй също беше Клеър Кавендиш. Лежах в нейната половина на леглото, усещах уханието на косата ѝ по възглавницата или поне така ми се струваше. Убеждавах се, че съм бил прав да я оставя да си тръгне. Беше не само красива, но и богата, а такава жена не е за мен. Линда Лоринг, която сега пребиваваше в Париж, беше като нея и точно затова не изгарях от желание да се оженя за нея, макар че тя все ме молеше. С Линда си легнахме заедно веднъж и тя сигурно наистина ме обичаше, но така и не проумях защо мислеше, че любовта неизбежно води до брак. Сестра ѝ беше омъжена за Тери Ленъкс и свърши с куршум в мозъка и с размазана физиономия. Страхотен пример за съпружеско щастие, няма що. Освен това вече не бях млад и надали изобщо щях да се оженя.