Чернооката блондинка [bg]

— Не знам. Дишането му не е зле. Повика ли лекар?

— Не, не посмях.

— Нуждае се от медицински грижи. Имаш ли телефон тук?

Тя ме поведе към тоалетната масичка. Телефонът беше изработен по поръчка, черен с лъскави сребристи детайли. Вдигнах слушалката и набрах номера. Така и не знам откъде изникна в главата ми — пръстите ми го помнеха, не аз. Последва дълго звънене, после прозвуча студен и решителен глас:

— Да?

— Доктор Лоринг? Обажда се Марлоу. Филип Марлоу.

Стори ми се, че го чух как си пое дъх. Последва няколкосекундно глухо мълчание, после Лоринг отново се обади.

— Марлоу — каза той и от неговата уста името ми прозвуча като ругатня. — Защо ми се обаждате посред нощ? Защо изобщо ми се обаждате?

— Трябва ми помощта ви.

— Как смеете да…?

— Чуйте, няма нищо общо с мен, помагам на приятел. Тук има един човек в безсъзнание, който се нуждае от помощ.

— И се обаждате на мен?

— Не бих го направил, ако се сещах за друг.

— Сега ще затворя.

— Чакайте. Нали сте положили клетва? Този човек ще умре, ако не получи помощ.

Мълчание. През цялото време Клеър стоеше близо до мен и ме наблюдаваше, сякаш за да разчита изражението ми, докато разговарям с Лоринг.

— Какво му е? — попита лекарят.

— Взел е свръхдоза.

— Опитал е да се самоубие ли?

— Не. Просто се е друсал.

— Друсал ли? — Представих си отвратеното му изражение.

— Да, той е наркоман. Това променя ли нещата? И наркоманите са хора.

— Как се осмелявате да ми изнасяте лекции!

— Не ви изнасям лекции, докторе. Късно е, изморен съм, само вашето име ми хрумна…

— Този човек няма ли семейство? Нямат ли си лекар?

Клеър продължаваше да ме наблюдава, попиваше всяка дума. Обърнах ѝ гръб и закрих с ръка устата си и слушалката.

— Името е Кавендиш — казах тихо. — И Лангриш. Говори ли ви нещо?

Поредната пауза. Едно от хубавите неща у Лоринг е, че е сноб — поне при дадените обстоятелства е хубаво.

— За Доротея Лангриш ли говорите? — попита той. Долових промяната в тона му, благопристойното снижаване.

— Точно така. Значи, разбирате, че се налага дискретност.

Той се поколеба по-дълго, после каза:

— Кажете ми адреса. Веднага пристигам.

Обясних му как да стигне до Лангриш Лодж, как да угаси фаровете и да паркира до оранжерията, както бях направил аз. После затворих и се обърнах към Клеър.

— Знаеш ли кой беше това?

— Бившият на Линда Лоринг?

— Точно така. Познаваш ли го?

— Не. Никога не съм го виждала.

— Той е самовлюбен педант, но освен това е добър лекар и е дискретен.

Клеър кимна.

— Благодаря ти.

Затворих очи и разтрих клепачи с пръсти. После я погледнах и попитах:

— Можеш ли да ми издействаш едно питие?

За секунда ми се стори безпомощна.

— Ричард има уиски. Ще отида да го потърся.

— А къде е Ричард, между другото?