Обичай ближния си [bg]

— Оръдие! — каза Рут. — Нима конете теглят и днес оръдия?

— Дори тежка полска артилерия. — Треньорът позволи на Александър II да захапе за награда ръката му. — Това е най-популярният ни номер, мадам. А популярността носи пари.

— Само че те не се обстрелват — каза Керн. — Не се избиват едни други — в това отношение са по-прости от нас.

Влязоха при количките.

— Здравей, Пеперл! — извика пазачът пред входа, като се опитваше да надвика металическия трясък. — Вземи номер седем, тя подскача най-добре.

— Не ви ли се струва, че съм кмет на Виена? — обърна се Керн към Рут.

— Много повече, струва ми се, че Пратерът е ваш!

Те излетяха с трясък, сблъскаха се с други коли и се понесоха скоро в общата вихрушка. Керн се засмя и изпусна кормилото. Рут се опита да води колата, като се намръщи и съсредоточи поглед. Най-после се отказа. Обърна се към Керн, като че искаше да се извини, и се усмихна — с рядката усмивка, която озаряваше цялото й лице и му придаваше детинска нежност. Сега изпъкваха не тържествените вежди, а плътните червени устни.

Обиколиха половин дузина палатки и представления — от премятащите се тюлени до индийския гадател; и никъде не платиха за вход.

— Виждате ли — каза гордо Керн, — още не ми знаят името, а навсякъде влизаме свободно. Това е най-висшата форма на обикновената учтивост.

— Ще ни пуснат ли да се повозим безплатно и на виенското колело? — попита Рут.

— Разбира се. Като артисти от заведението на директора Поцлох. Ще ни посрещнат като почетни гости. Елате. Сега ще отидем там.

— Здравейте, Шани — каза мъжът зад гишето за билети, — довели сте годеницата си, както виждам.

Керн кимна и се изчерви, отбягвайки погледа на Рут.

Касиерът взе от една купчинка две цветни картички и ги подаде на Рут. Бяха снимки на колелото с изглед от Виена.

— За спомен, фройлайн.

— Много ви благодаря.

Влязоха в един вагон и седнаха до прозореца.

— Не опровергах предположението му, че сте ми годеница — каза Керн. — Защото би ми отнело много време да обясня.

— Като резултат ни удостоиха със специална чест — цветните картички — изсмя се Рут. — Единствената неприятност е, че никой от нас няма кому да ги изпрати.