Един ден от залеза на света [bg]

— Той какво работи?

— Собственик е на това заведение.

— Не, имам предвид какво прави, какъв е по професия? Писател ли е?

— Арчи беше професионален борец.

— Може ли още да се бори?

— Може, разбира се, но не се е борил от години.

Арчи се върна на масата с две двойни мартинита върху сребърен поднос. Той остави подноса на масата и седна между Роузи и Ван.

— Пия за здравето на Роузи и Ван — каза той.

— Пия за здравето на твоите деца и внуци, Арчи.

— Да бъдем щастливи. Наздраве.

— Татко каза, че сте били борец — рече Ван.

— Да, бях борец, моето момче.

— Харесваше ли ви да се борите?

— В Америка имаше хляб в борбата. Бях дете, току-що пристигнало от старата родина. Там често се борехме за развлечение. Бащата на вашия баща приличаше на моя баща, когато за първи път дойдох в Ню Йорк. Той ми намери работа и жилище.

— Каква работа?

— Бях необразовано момче от старата родина, Ван. Каква робота можеше да ми намери? Не знаех повече от двайсет думи английски. Бях портиер в една банка на Бауъри. Всички живеехме на Бауъри. Всичките арменски емигранти. Всяка вечер ходех на гости на вашия дядо и учех по някоя дума английски. Той знаеше английски, научил го беше още в родината. Работех всеки ден. Изкарвах по един долар дневно.

— Само толкова ли?

— По онова време това бяха много пари за един малък имигрант, Роузи. Аз работех, пестях, всеки месец пращах пари у дома.

— На кого ги пращахте?

— На по-малкия ми брат. Той също искаше да дойде в Америка, но баща ми не можеше да го изпрати, защото парите му стигнаха да изпрати само мен. Баща ми искаше някой от нашето семейство да се установи в Америка. Големият ми брат не искаше да изостави съпругата си и баща ми каза на мен: „Искам ти да заминеш за Америка, Аршаг.“ Това е истинското ми име. „Искам да бъдеш добро момче, да работиш упорито, да спестиш пари, да научиш добър занаят, да живееш хубав живот.“ Баща ми взе всичките пари, които беше спестявал двайсет години, и ме изпрати в Америка. По-малкият ми брат поиска да дойде с мен. Той беше само на четиринайсет години, казваше се Крикор. „Трябва да вземеш и мен, Аршаг“, каза той. Аз му викам: „Крикор, не мога да те взема. Ще работя здраво, ще спестявам пари и ще ти ги изпращам. Ще ги пращам на Крикор Соларян.“ Аршаг Соларян бях в родината си, Арчи Сейлър станах в Америка. И ето ме в Ню Йорк, мия пода на банката в Бауъри, спестявам по пет долара всяка седмица, изпращам парите на по-малкия си брат. Пиша му да дойде в Америка. Какъв е проблемът? Той ми отговаря, че все още няма достатъчно пари. И аз отивам при бащата на баща ви и му викам: „Вахан Ага, аз работя и пестя, работя и пестя, и пращам пари на брат си Крикор вече цяла година, но той все още няма достатъчно, за да дойде в Америка. Кажете ми какво да правя.“ Вахан Ага се замисли много дълбоко. „Какво си работил в родината си?“, попита той. „Работех по лозята.“ „Какво друго?“ „Носех тежки пакети за търговците на едро.“ „Друго?“ „Нищо.“ „Съвсем нищо ли?“ „Играех разни игри. Борех се.“ „Чакай да си помисля“, рече Вахан Ага.