Един ден от залеза на света [bg]

Сервитьорът донесе още две питиета.

— Борих се и изпратих стоте долара на по-малкия си брат.

— Победихте ли?

— Победих първия път, Ван, но втория път победи Дан Фулър. Той промени името ми на Арчи Сейлър. Станахме добри приятели. Борих се всяка седмица. Изпращах пари у дома всяка седмица. Много скоро брат ми пристигна в Ню Йорк и каза: „Трябва да спечелим пари и да доведем цялото си семейство в Америка, защото всички искат да дойдат.“ Аз му рекох: „Ще те науча да се бориш.“ Обаче брат ми не искаше да се бори и си намери работа.

— Каква работа?

— Портиер, като мен. Само че не в банка, а в училище. Работеше на половин ден, през останалото време учеше. Дадоха му квартира, плащаха му по един долар седмично.

— Той какво учеше?

— За лекар.

— Стана ли лекар?

— Да, стана много добър лекар, Ван. А пък аз се борех ли борех — с кого ли не. Побеждавам, губя, побеждавам, губя, пращам пари вкъщи. Много скоро и по-големият ми брат, съпругата му и двете им дечица пристигнаха в Америка. Той искаше да отвори малка бакалница. Аз продължавах да се боря и той отвори бакалничката. Много скоро по-голямата ми сестра, съпругът й и трите им деца също пристигнаха в Америка. Аз се борех непрекъснато и шуреят ми отвори едно ресторантче, понякога отивах там и сядах да си пийна. Борех се непрестанно, побеждавах, губех, пращах пари на татко и мама. Приятелят ми Дан Фулър престана да се бори. Вече беше доста възрастен. Стана ми мениджър. Той имаше още трима борци и ни каза: „Момчета, ще пътуваме.“ И ние пътувахме. Състезаваме се с борци от Питсбърг, Чикаго, Сейнт Луис, Канзас Сити, Денвър, Солт Лейк и Сан Франциско. Когато бях в Сан Франциско, всички говореха за Фресно. Отидох във Фресно и там беше като в родината ми. Писах на баща ми: „Това градче е само за теб и мама и малките деца. Елате.“ Те дойдоха и се качихме на влака от Ню Йорк до Фресно, настаних ги в собствен дом със собствено лозе и после се върнах в Ню Йорк, и си казах: „Вече изведох всичките членове на семейството си от родината и няма да е зле да се оженя и да създам собствено семейство.“ Потърсих си жена, намерих и се оженихме. Продължих да се боря и да пестя, за да мога да имам голямо семейство. Момче, после момиче, пак момче, още едно момиче, после пак момче и пак момче и съпругата ми каза: „Хайде да се преместим в Калифорния и да се препитаваме с лозарство. Доста дълго се бори.“ „Добра идея“, казах и заминахме. Купихме хубаво лозе с грозде от сортовете Аликанте, Малага и Император и после здравей, живот — всички са живи, здрави и щастливи. Никаква борба повече. Само слънце, хубава храна, хубава вода и много приятели.