Един ден от залеза на света [bg]

— Но актьорите не играят добре, нали? — каза Ван.

— Да. Актьорите играят като други актьори. Обаче е наистина чудесно. Много ми харесва.

— И на мен — обади се Роузи.

— Слаба работа — каза Ван.

— Да, но дори в нещо, което е слабо, също може да има някакъв неочакван смисъл и важност. Когато започне вариететната програма, ще отидем да седнем в някоя ложа.

Двамата лоши мъже и лошата жена се опитваха със снегоходки да се измъкнат с чанта, пълна с откраднати пари.

Не беше изключено да не успеят.

Но да бъде с децата си, да са до него, си беше чудесно преживяване.

След като филмът свърши, те станаха от местата си и бързо се преместиха в ложата вдясно от сцената. Отсрещната ложа бе заета от две млади съпружески двойки.

Музикантите седнаха по местата си и зачакаха края на кинопрегледа. Той беше за разни хора и събития, но всичко бе разкривено, защото те седяха отстрани и вместо образите от екрана виждаха музикантите.

— Интересен ми е барабанистът — каза Роузи, — обаче най-много харесвам тромбониста.

— На мене ми харесва диригентът — рече Ван. Този диригент добър ли е?

— Доста е добър.

— Колкото Тосканини ли?

— Не, и по всяка вероятност бие жена си.

— Ах, татко — каза Роузи. — Защо?

— Тя мрази музиката, а той разполага с малката си палка.

— Палката му служи за дирижиране, а не да бие жена си с нея.

— Имам предвид, че я бие при самоотбрана.

— Ти никога не си удрял мама, нали?

— Ван, луд ли си? — рече Роузи.

— Не, никога не съм я удрял, обаче тя ме удари няколко пъти с книга.

— С коя книга?

— Ами доколкото си спомням, с всяка, щом излезеше от печат.

— Защо, татко? — попита Роузи. — Защо е правила така?

— Тя нямаше лоши намерения. Беше нещастна.

— Какво искаше?

— Кой знае?

— Може би кукли?

— Кукли? — рече Ван. — Как е възможно кукли да направят една възрастна жена щастлива?

— Мама не е възрастна жена. Тя е момиченце.

— Тя ми е майка — каза Ван. — Тя е и твоя майка. Как ще е момиченце?

— Такава е. Наистина е такава, татко. Знам. Наблюдавала съм я. Говорила съм с нея. Тя винаги ще бъде момиченце. Куклите биха направили мама много щастлива. Трябваше да й купиш много кукли.

— Щом като толкова знаеш — поде Ван, — я кажи какво иска сега?

— Иска татко.

— Така ли е, татко?

— Донякъде, да. Обаче не женен. Разведен. Но не и съвсем разведен. Просто достатъчно разведен. Обаче най-много иска да играе на сцената.

— Защо?

— Така винаги може да бъде момиченце, по начина, по който й се иска да бъде. Да има много приятели и пари.