Екстази (Три розови рейв романа) [bg]
- Автор: Уэлш Ирвин
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „КРОТАЛ“
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Екстази (Три розови рейв романа) [bg]». Краткое содержание книги:
Уелш е безспорният лидер на новата вълна в британската литература. „Обзървър“
Светът на Уелш е груб, долнопробен и брутален, но също брилянтен, забавен и пропит от своеобразен пънк морал. „Сънди Експрес“
Жаргонният стил и необузданата любов са по-впечатляващи от всякога. „Арена“
Трите истории „Sex’n Drugs’n’Dance Music“ ще донесат върховно удоволствие на тълпите почитатели на шотландския автор. „Веню“
Човек може да се наслади на толкова много, дори отблъскващите фантазии непреодолимо привличат… Талантът на Уелш е извън всякакво съмнение. „Емпайър“
Уелш е най-атрактивният прозаик на нашето поколение. „Керанг“
Гарантира трескава възбуда… Уелш доказва талант да борави с теми, които другите отбягват и демонстрира ловък, вулгарен и забавен стил. „Космополитън“
— Какво има? — пита тя. — Аз имам презерватив…
— Не, не, търся амоняка.
Намирам шишенцето. Напоследък чукането не значи нищо без амил нитрата. Екстазито е по-скоро чувствено, отколкото сексуално. Трябва да имаш нитратец, макар, разбира се, да не е нещо задължително като наличието на сексуални органи.
Толкова е хубаво, толкова хубаво, ние още си играем с кожите и е толкова хубаво, защото аз съм още под влияние на екстазито и чувствителността е десетократна, сякаш можем да проникнем един в друг и да погалим всички тези вътрешни части и неща, завъртаме се на шестдесет и девет и започвам да я ближа, тя прави същото, явно поне аз няма да свърша скоро и ние се отделяме, аз влизам в нея и съм отгоре, после тя ме яхва, после пак аз, тя и струва ми се, че за нея е малко театър, но може би греша, тя сигурно няма много опит, не е на повече от осемнадесет, там някъде, а аз съм на тридесет и една, което вероятно значи, че съм твърде стар, за да живея така, когато бих могъл да бъда женен за някоя тантуреста хубавелка в уютна къщица в покрайнините, да имам деца и солидна работа, където се налага да пиша спешни доклади за началството, да ги уведомявам, че ако не бъдат предприети необходимите действия, съответната организация ще загуби, но всъщност съм тук с Хейзъл, във виолетова мъгла. Божичко… сега става по-хубаво, по-свободно, по-духовно. Става наистина хубаво…
… чудесно, чудесно, Хейзъл и аз се обливаме един друг с течностите си, бутам шишенцето под носа й, после вдишвам и се понасяме на високата разбиваща се вълна на оргазма У-А-А-А-А-У-ХЪ-ХЪ-ХЪ-ХЪ! ХЪ-О-О-О-О-О-О-О! Х-Х-Х-Х-О-О-О-О-О! О-Х-Х-Х-Х-Х-Х-Х-Х-Х! О-О-О-О-О-О-О! Х-Х-Х-ООО! ААААА!!!!!
Харесвам усещането след това. Сърцето ми бумти от оргазма и нитрата. Прекрасно чувство е как тялото ти се успокоява, сърцето притихва.
— Беше невероятно! — казва Хейзъл.
— Беше… — опитвам се да намеря точните думи. — Сочно. Плътно, с усещане за плод.
Чудя се дали някой ще се навие за по коктейл в „Олд Орлиънс“ по-късно днес или утре вечер, всъщност сега не беше ли вечер?
Известно време разговаряме и после отиваме при другите. Направо е безумие как можеш да станеш толкова близък с някой напълно непознат, когато си на екстази. Всъщност, с Хейзъл не се познаваме добре, но това не пречи да стане страхотно чукане. Трябва ми време да се осъзная. Необходимо е сам да се постегнеш в такива случаи.
Али пристига при мен на секундата.
— Тая Хейзъл, страхотно сладурче, а? Развратно копеле си ти, Лойд. По дяволите, що не бях на шестнадесет и да мога да се забавлявам като сега. В сравнение с това пънка беше слаба работа.
Поглеждам го и после хвърлям поглед наоколо.
— Какъв ти е проблема, пич. Пак го имаш. Както беше и с пънка както ще бъде и със следващото нещо, което се появи. По простата причина че не искаш да пораснеш, вечно си искаш от кекса и си го изяждаш. Това е единствения начин.
— Няма смисъл да го изяждаш, ако не можеш да го върнеш обратно, нали?
— Жестока работа… между другото, как беше Тенерифе? Не си ми казал нищо.
— Трепач. По-добре от Ибиса. Не се майтапя, трябваше да дойдеш, Лойд. Щеше да те изкефи максимално.
— Много ми се искаше, но се прецака положението с мангизите. Хич ме няма по пестенето, това ми е проблема. Как беше концерта на Джон Богуийд миналата седмица?
— Джон Бигхед6? Пълни говна.
— Аха.
— Случва се, знаеш. Изобщо не ми подейства… е, имаше и добри парчета… ц-ц-ц, ти малко мръснишко копеле…
— Хубаво де. Ти пък трябва да го направиш с Амбър, Тя е хлътнала по теб.
— Мамка му, Лойд, не мога да се занимавам с Амбър. Кофти ми е вече да тичам по тия малки гаджета, да им пълня главите с щуротии и да ги чукам, после да се крия като изоглавен до следващия уикенд. Имам чувството, че отново съм на някаква възраст между четиринайсет и шестнайсет. Тогава чукахме за проба и бързахме да приключим по-бързо с тая работа. Връщам се към първото стъпало от сексуалното си развитие.
— Какво беше следващото?
— Ами, не бързаш, гледаш добре да опипаш, стараеш се тя да получи оргазъм, играеш си с клитора, опитваш орален секс… така бях аз от шестнадесет до осемнадесет. След това, от осемнадесет до двадесет се интересувах само от пози. Да опиташ различни начини, разни подходи като „кучешката“, на стол, отзад и тем подобни, нещо като секс гимнастика. Следващата фаза — опитваш се да намериш гадже, с което да влезете в еднакъв вътрешен ритъм. Да композирате заедно музика. Проблемът е в това, Лойд, че май преминах този стадий и се връщам отначало, правейки пълен кръг, а всъщност ми се иска да продължа нататък.
6
Big head — голяма глава.