Екстази (Три розови рейв романа) [bg]
- Автор: Уэлш Ирвин
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „КРОТАЛ“
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Екстази (Три розови рейв романа) [bg]». Краткое содержание книги:
Уелш е безспорният лидер на новата вълна в британската литература. „Обзървър“
Светът на Уелш е груб, долнопробен и брутален, но също брилянтен, забавен и пропит от своеобразен пънк морал. „Сънди Експрес“
Жаргонният стил и необузданата любов са по-впечатляващи от всякога. „Арена“
Трите истории „Sex’n Drugs’n’Dance Music“ ще донесат върховно удоволствие на тълпите почитатели на шотландския автор. „Веню“
Човек може да се наслади на толкова много, дори отблъскващите фантазии непреодолимо привличат… Талантът на Уелш е извън всякакво съмнение. „Емпайър“
Уелш е най-атрактивният прозаик на нашето поколение. „Керанг“
Гарантира трескава възбуда… Уелш доказва талант да борави с теми, които другите отбягват и демонстрира ловък, вулгарен и забавен стил. „Космополитън“
— Пичка ти лелина, Али.
— Не, Али е прав — включва се някой. Това е Нюкс.
— Виждаш ли? Просто цял живот си се хващал със скучни жени, нещастнико! — усмихва ми се Али и здраво ме прегръща.
Пфу-у-у… направо се вкисвам, чувствам как сякаш душата ми се изстисква през всяка пора на лицето.
— Трябва да започна да танцувам или цяла нощ ще проседя като зеленчук… Нюкс… помогни ми да стигна до дансинга, човече…
— Не виждам нищо… тия шибани светлини ме заслепяват… това парче не беше ли на… как му викаха… трябва да седна — пъшка Нюкс. От него се излъчва чудна аура.
— Ей, Лойд, постой малко тук — казва Али, чиито зеници тъмнеят все повече, но клепачите му се затварят.
— След малко, Али. Усещам ритъма. Искам да се поразкърша.
Оставям Али да танцува с Амбър и приятелката й Хейзъл, две отявлени купонджийки според всяка класификация, свежи и шарени като два коктейла на бара в „Олд Орлиънс“. След малко размотаване краката ми започват да се движат и започвам да се кефя. Разни странни неща започват да се случват зад гениталиите ми. Спомням си как го правихме с Амбър на един купон миналата година. Хвърлям й един поглед и се чудя, защо не сме повторили досега. Отивам към нея.
— Виж, какво ще кажеш да отидем в другата стая? За среща на умовете, духа и други части?
— Не, между нас няма точно секс. Иска ми се да го направя с Али по-късно. Изглежда страхотен.
— Добре, добре, добре — усмихвам се аз и поглеждам към Али с чудния му тен от Тенерифе. Трябва да призная, че копелето го докарва, как да кажа, малко повече от представителен. Да се има предвид обаче, че всяко копеле изглежда така на екстази. Той ми прави някакви знаци и аз също му махвам. Голям бял пламък…
Градусът не е чак до бяло, макар пулса, потенето и топлината определено да са нараснали. Атака! Пълен напред група!
— Жестока музика, Амбър… ще ми я запишеш ли… сигурно е Слам, а?
Тя затваря очи, после за кратко ги отваря и кимва сериозно.
— Просто Ийп Яап микс.
Уау, мамка му…
— Аз съм навита — казва ми Хейзъл.
— Ъ?
— Да го направим. Нали за това става дума. Аз и ти. В спалнята.
Смятах да я питам още преди да ми бъде отказано от… чакай, чакай… преди да ми откаже Амбър… у-а-у-у-у, мамка му, въобще знам ли какво искам или… но всичко е както трябва и аз се провиквам.
— Ей, Али, ревнувам те!
Той се нацупва и приближава. Прегръща ме. Амбър също. Трябва да се чувствам добре, но ми е малко тъпо, защото ги карам да се чувстват кофти, а всъщност не ревнувам Али, който е „брилянтен младеж“ както се изразява Гордън Маккуин по „Скотспорт“, макар вече да не е той този, който го казва, а онова копеле Джери Макний и оня другия, дето пише за футбол, но както казват момчетата, желая им успех и т.н. и т.н.
— Амбър казва, че си пада да го направим — казвам на Али.
Амбър се усмихва и ме бутва в гърдите. Али се обръща към мен и казва:
— Важното е, мой човек, че аз обичам Амбър.
Той я прегръща през рамо.
— Какво става сексуално… е просто детайл. Важното е, пич, че обичам всички в тази стая. И ги познавам всичките! Освен ония момчета — посочва той групичката в ъгъла. — И по тях бих си паднал, ако се познавахме. Деветдесет процента от хората могат да бъдат обикнати щом ги опознаеш… ако имат достатъчно вяра в себе си… ако сами се обичат и уважават…
Чувствам как лицето ми се отваря като консерва сардини, докато се усмихвам на Али. После се обръщам към Хейзъл и казвам:
— Хайде…
В стаята Хейзъл се измъква от дрехите си, аз от моите и се пъхваме под завивката. Доста е топло, но пък е добре, ако някой влезе, което винаги става. Езиците ни работят здраво и вероятно съм много солен и потен на вкус. Сигурно, защото тя е. Минава много време докато получа ерекция, но това въобще не ме интересува, защото като съм на екстази, повече си падам по докосването, отколкото по вкарването. Тя доста се е разгорещила и аз успявам да я укротя като вкарвам в нея пръстите си. Просто си лежа и наблюдавам оргазма й, сякаш гледам мач, в който тя отбелязва гол за Хибс. Ще повторим отново това положение… иска ми се да го повтори седем пъти. След малко обаче усещам как нещо ставай трябва да спра и да се измъкна, за да преровя дънките си.