Екстази (Три розови рейв романа) [bg]
- Автор: Уэлш Ирвин
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „КРОТАЛ“
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Екстази (Три розови рейв романа) [bg]». Краткое содержание книги:
Уелш е безспорният лидер на новата вълна в британската литература. „Обзървър“
Светът на Уелш е груб, долнопробен и брутален, но също брилянтен, забавен и пропит от своеобразен пънк морал. „Сънди Експрес“
Жаргонният стил и необузданата любов са по-впечатляващи от всякога. „Арена“
Трите истории „Sex’n Drugs’n’Dance Music“ ще донесат върховно удоволствие на тълпите почитатели на шотландския автор. „Веню“
Човек може да се наслади на толкова много, дори отблъскващите фантазии непреодолимо привличат… Талантът на Уелш е извън всякакво съмнение. „Емпайър“
Уелш е най-атрактивният прозаик на нашето поколение. „Керанг“
Гарантира трескава възбуда… Уелш доказва талант да борави с теми, които другите отбягват и демонстрира ловък, вулгарен и забавен стил. „Космополитън“
— Сигурно това е всичко — осмелявам се аз.
— Не — отсича той, — не е вярно. Сливане на усещанията, просто влизаш в главата на другия, като астрален полет или нещо подобно — притискайки показалец в челото ми. — Именно сега е момента да го изпиташ. Никога не съм го достигал. Вътрешните ритми — да, но никога единството на духовете. Не съм се и доближавал до това. Екстазито помага, но единственият начин, по който може да стане, е когато я пуснеш в главата си и тя те пусне в своята, едновременно. Общуване, това е. Тая работа не става с някое гадже за купон, дори и двамата да сте на екстази. Трябва да има любов. Всъщност това е, което търся, Лойд. Любов.
Усмихвам се в огромните му очи и казвам:
— Ти си шибан сексуален философ, Мистър Бойл.
— Не се шегувам. Търся любов.
— Може би всички това търсим, Али.
— Работата е там, че не можеш сам да го намериш. Може би то трябва да те намери.
— Да де, но докато стане, от време на време ти се приисква едно добро чукане, а?
Малко по-късно Амбър идва да ми плаче на рамото, че Али й отказал да спи с нея, защото не я обичал като любовница, а като приятел. Нюкс е с нас в кухнята, само вдига ръце, сякаш цялата работа е твърде тегава и казва:
— Тръгвам… чао…
Аз обаче забелязвам, че копелето се изнася с гадже. Нюкс повлича крак и всички се омитат, но аз оставам и се опитвам да обясня на Амбър и Хейзъл какво е имал предвид Али, дръпваме по някоя и друга магистрала кока, наблюдаваме изгрева и говорим за какво ли не. Хейзъл си ляга, но Амбър остава да си бъбрим. Скоро и тя заспива на дивана. Отивам в другата спалня и донасям нещо да я завия. От нея се излъчва пълно спокойствие. Тя има нужда от гадже, някой млад, готин пич, който да се грижи за нея и да позволява тя да прави същото за него. Първо решавам да легна да спя при Хейзъл, но усещам как дистанцията между нас се увеличава заедно с изчерпването на запасите екстази в телата ни. Тръгвам си към къщи и макар да не съм вярващ, се моля на Господ да намери гадже на Амбър, а на мен и Али да изпрати любимите жени. Не съм религиозен, просто вярвам в това приятелите да си пожелават хубави неща, нещо като всеобща добронамереност, която се носи из пространството на умовете.
Вкъщи мушвам две яйца на очи, прокарвайки ги с бутилка Бекс. Дотътрям се до леглото и се унасям в неспокоен сън. Намирам се в познатия квартал Сам-си-го-начука в Града-на-Скапаняците.
Част първа
Всепоглъщащата любов към Екстази
1. Хедър
Докато набираш доклада на компютър, Браян Кейс, Мистър Кейс ти се мотка наоколо и ти пуска похотливи усмивчици:
— Как е светлината на моите очи?
Иска ти се да кажеш — „Не съм никаква светлина за скапаните ти очи или ако съм, жалък изрод такъв по-добре е да се спасяваш от настъпващия мрак“, но когато имаш нужда от тази работа и не ти се иска да стават скандали, просто се усмихваш и продължаваш да пишеш.
Само те боли отвътре.
Боли те, защото те мислят за нещо, което не си, виждат те такава, каквато не си. Ето защо боли.
По пътя към къщи се отбивам в една кръчма. Оня бар в Ийст Порт. Предишните две седмици все надничах, но не събрах кураж да вляза. Виждах всичките тези пиячи, чувах шума, грубия смях, усещах дима. Когато прекрачих прага си помислих, че това ще е един момент на катарзис, но дори не се усетих как съм седнала на бара и съм си поръчала джин и тоник от едно момче с резки черти на лицето. Какво правя тук?
Аз никога не влизам в
Аз никога
Само, защото Лиз ме помоли да дойда. Лиз. Тя дори не е дошла още.
Явно по обед тук влизат само мъже, макар че бяха се постарали да направят мястото малко по-класно. Някакъв идиот ме поглежда все едно съм дошла да проституирам. Тук. В Ийст Порт Бар. Дънфърмлайн. Тук! Би било смешна гледка. То си и е смешно. Само че аз се смях твърде дълго. Смях се, когато дори не знаех защо се смея.
Лиз влиза. Взимам още два джина и два тоника. Лиз и аз. Останахме приятелки, въпреки че ни разделиха в различни офиси. Официалната причина, която изтъкнаха бе, че това било добро за кариерите ни, а също и отварящата ни се възможност да работим с нови хора, в нови райони. Възможността да повишим квалификацията си. Нашият профсъюз се споразумя с босовете, за правото им да създават по-голяма гъвкавост и мобилност. Примерно, възможността да те пратят в друг офис, на друга машина. Разбира се, истинската причина, поради която бяхме разделени бе, че си прекарвахме добре заедно, а шефовете не харесват, когато хората се чувстват твърде добре на работното си място.