![Екстази (Три розови рейв романа) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/1/ekstazi-tri-rozovi-rejv-romana-bg-download.jpg)
Екстази (Три розови рейв романа) [bg]
- Автор: Уэлш Ирвин
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „КРОТАЛ“
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Екстази (Три розови рейв романа) [bg]». Краткое содержание книги:
Уелш е безспорният лидер на новата вълна в британската литература. „Обзървър“
Светът на Уелш е груб, долнопробен и брутален, но също брилянтен, забавен и пропит от своеобразен пънк морал. „Сънди Експрес“
Жаргонният стил и необузданата любов са по-впечатляващи от всякога. „Арена“
Трите истории „Sex’n Drugs’n’Dance Music“ ще донесат върховно удоволствие на тълпите почитатели на шотландския автор. „Веню“
Човек може да се наслади на толкова много, дори отблъскващите фантазии непреодолимо привличат… Талантът на Уелш е извън всякакво съмнение. „Емпайър“
Уелш е най-атрактивният прозаик на нашето поколение. „Керанг“
Гарантира трескава възбуда… Уелш доказва талант да борави с теми, които другите отбягват и демонстрира ловък, вулгарен и забавен стил. „Космополитън“
— Как беше при теб днес? — провиквам се.
— Що-годе добре — чувам гласа му от съседната стая. — Аз и Джени представихме доклад по зониране пред общинския съвет. Изглежда го приеха добре — допълни той и показа главата си в рамката на вратата. — Смятам, че ги убедихме.
— Браво — отвръщам, опитвайки се да вложа ентусиазъм в гласа.
Двамата заедно завършихме университета и започнахме работа в различни местни институции. Сега той е мениджър на строителната им компания, а аз съм точно там, където бях и преди шест години.
Грешката си е изцяло моя.
Ако го обичах, това нямаше да е от такова значение. По едно време дори си мислех, че го обичам. Смятах го за това, което хората наричат бунтар — от работническата класа, който се бута като студент в политиката. Какви пълни дивотии.
— Тази вечер ще излизам — казвам му.
— О… — отвръща той.
— С Лиз. От службата. Сега сме в различни офиси и не можем да се видим. Ще отскоча на едно малко гости. Ще взема нещо за хапване от ресторанта и бутилка вино.
— Има хубав филм по втора днес — казва той.
— Така ли?
— Уол Стрийт. С Майкъл Дъглас.
— Жалко. Вече обещах на Лиз.
— Разбирам.
— Ами, хубаво.
— Добре.
Добре. С Лиз се срещаме в Макдоналдс, после се връщаме в Ийст Порт Бар, където обръщаме няколко джина, после вземаме такси до Келти и оттам в клуба.
— Къде сте тръгнали из Келти, момичета? Та там има само курви и миньори — обяснява се шофьорът на таксито.
— Ей! Стига глупости, глупако! Аз съм от Келти! — вика Лиз.
— В коя дупка бачкаш, миличка? — пита тъпото парче, като ни сваля на паркинга пред клуба.
Влизаме и намираме някакви места в ъгъла. Точно над дансинга виси огромно кълбо с огледала. Лиз поглежда към една от масите до бара.
— Това е бившият ми — казва тя и кимва към някакъв, които е забил нос в талона си за бинго. — Дейви. Докарва го на вид, а?
Скоро той се упъти право към нас.
Кимнах и в съгласие, влагайки цялата си убедителност, но всъщност далеч не бях на това мнение. Някога сигурно е изглеждал добре, но усещането е по-скоро за някое нахакано по флиртаджийски копеле, отколкото за някакви физически достойнства, които времето и алкохола донякъде са пощадили. Той ме забеляза и пусна някаква глупашка усмивка. Е, все пак имаше нещо у него.
— Паднах си по сините му очи — каза Лиз, докато Дейви си пребиваше път през тълпата към нас.
— Какво правиш, миличка? И коя е тази прекрасна млада дама?
— Хедър, от работата.
— Здрасти — казах.
— Радвам се да се запознаем, Хедър. Ще имам ли честа, скъпи дами, да ви почерпя по едно?
— Две G & T ще ни дойдат добре — отвърна Лиз.
Дейви не разчиташе толкова на силата на сините си очи, а по-скоро влагаше всичките си усилия в прелъстяването с поглед. По едно време така шареше нагоре-надолу, че приличаше на някой болен от кретения.
— Проблемът беше — потвърди Лиз моите подозрения докато ходихме в тоалетната, — че зад тези очи няма почти нищо.
4. Лойд
Събудих се на дивана на Уудси в отвратително състояние. Беше ми лошо, имах главоболие, ама все едно ми човъркат в мозъка със зъболекарска бормашина, устната ми — пукната и надута, а под окото ми някой сякаш бе размазал моравочерен туш. Това ми напомни защо по принцип съм на амфетамини, а не на алкохол. Спомних си как с Нюкс размахваме юмруци, ама дали беше един срещу друг или заедно сме трепали някой, само един Господ знае. Като се имат предвид не особено големите поражения, стигнах до извода, че не е бил Нюкс, защото той е яко копеле и щеше доста по-здраво да ме подреди.
— Здраво се беше намотал вчера, а? — каза Уудси, донасяйки ми чаша чай.
— Аха — просто изсумтях аз, защото още не бях във форма, за да мога да съжалявам. — Двамата с Нюкс нападнахме телевизорите, по които тече сателит и това завърши с някакъв въргал.
— Вие, копелета, сте напълно откачени. Алкохолът е оръжие на сатаната, човече. Що се отнася до хапчетата… какво да ти кажа, малко са нещата, за които сме на едно мнение с оная путка заспала от торите, дето дудне по телевизията… От Нюкс мога да очаквам всичко, човече, ами ти какви ги вършиш. Смятах, че имаш малко повече акъл.
— О-о-о, стига с тия работи бе, Уудси — примолих се аз. Уудси още си падаше религиозен маниак. Това продължи доста дълго. Всъщност се започна още миналото лято. Бяхме на голямото парти на открито в „Ресърекшън“. Беше се надрусал като пор. Завлякохме го в „Теридж Хаус“ с надеждата, че ще се свести, но той беше стигнал дъното. Сложих му в ръката шишенцето с амоняк и го оставих на розовите слонове. Вярно, така не се прави, но самият аз също се реех, а светлинното шоу беше просто фантастично и исках да се върна в центъра на купона в основната тента. Две купонджийки със силен майчински инстинкт го наглеждаха.