Екстази (Три розови рейв романа) [bg]

— Ще ида да потърся Джейн — казвам. Трябваше да се махна от него. Тук съм на свой терен и това си е мой трип. Нещастна откачалка, клет перко. Трябваше да се досетя. Трябваше да мога да съобразя. Лойд. Сега, давай. Потеглих към другата страна на клуба. Опитах се да се потопя отново в музиката, беснеейки да забравя за Лойд, да се върна там, където бях преди той да се появи. Тълпата съвсем полудя. Някакъв смахнат пич дивееше точно пред Уедърол, от време на време отстъпваше назад и го аплодираше. Преминах през побеснялата тарапана и се запътих към бара да си взема малко минерална вода. Забелязах Али, приятелят на Лойд.

— На какво е тази вечер Лойд, а? — попитах го. Не трябваше. Аз не се интересувах от Лойд.

— На нищо — вика Али. Целият беше плувнал в пот, явно не си бе губил времето. — Удари само няколко питиета. Отказа да вземе хапче. Разправя, че шест месеца щял да опита да ги спре и тем подобни щуротии. Не искал да проваля бъдещето си, представяш ли си какви ги дроби тъпото копеле. Виж какво, Хедър, човече — казва той с поверителен глас, — нали няма да го превърнеш в някой сух въздържател, а?

Не може да бъде, Лойд не е дрогиран. Хиляди мисли нахлуха в главата ми, носени от МДМА. Уедърол свали темпото и започна леко да ми прилошава.

— Виж, Али, искам да те питам нещо — казах, докосвайки го внимателно по ръката. — Нещо за Лойд.

Разказах му какво бях чула на онова парти. Той започна да се смее високо, пляскайки се по краката. След малко се успокои и ми разказа как всъщност стоят нещата.