![Екстази (Три розови рейв романа) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/1/ekstazi-tri-rozovi-rejv-romana-bg-download.jpg)
Екстази (Три розови рейв романа) [bg]
- Автор: Уэлш Ирвин
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „КРОТАЛ“
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Екстази (Три розови рейв романа) [bg]». Краткое содержание книги:
Уелш е безспорният лидер на новата вълна в британската литература. „Обзървър“
Светът на Уелш е груб, долнопробен и брутален, но също брилянтен, забавен и пропит от своеобразен пънк морал. „Сънди Експрес“
Жаргонният стил и необузданата любов са по-впечатляващи от всякога. „Арена“
Трите истории „Sex’n Drugs’n’Dance Music“ ще донесат върховно удоволствие на тълпите почитатели на шотландския автор. „Веню“
Човек може да се наслади на толкова много, дори отблъскващите фантазии непреодолимо привличат… Талантът на Уелш е извън всякакво съмнение. „Емпайър“
Уелш е най-атрактивният прозаик на нашето поколение. „Керанг“
Гарантира трескава възбуда… Уелш доказва талант да борави с теми, които другите отбягват и демонстрира ловък, вулгарен и забавен стил. „Космополитън“
— Имате много изискан акцент — казвам му аз.
Лицето му се обръща към мен — устните са отпуснати, направо като гумени, а очите, тези мъртви, женски очи. Направо ми се повръща, докато той ме опипва с поглед като някакво парче плът.
— Да не говорим за мен. Нека поговорим за теб. Питие?
— Ъ, да. Уиски, моля.
— Предполагам, че трябва да те попитам, дали идваш често тук или нещо почти толкова тъпо — усмихва се той.
Мръсен, противен дъртак.
— За пръв път идвам — отговарям аз. — Честно да си призная и друг път ми се е искало да вляза… прощавай, че ти говоря така, но виждам, така да се каже, по-улегнал, по-възрастен мъж, ъъъ, искам да кажа, че предположих… че бих могъл да разчитам на по-голяма дискретност. Имам жена и дете и не ми се иска да знаят, че съм идвал тук… на такова място изобщо… значи…
Той вдига отвратителната си ръка с маникюр, за да ме накара да замълча.
— Смятам, че нашият случай е това, което моите приятели икономисти наричат „съвпадение на търсенето“.
— Моля?
— И двамата си падаме по забавленията, но тайно, при пълна дискретност.
— Да-а… дискретност. От това имам нужда. Малко забавление. Чудесно…
— Да се махаме от тази проклета дупка — срязва ме той. — Това място ме отвращава.
На езика ми е да кажа, че ако беше вярно, той едва ли щеше да бъде такъв жалък дърт педераст, но се сдържам и излизаме Саманта ни чака в гаража. Предварително съм й дал ключовете!
Само за секунда се усъмних, че тоя стар педал няма да си падне по някакъв гараж в Ийст Енд, но явно мисълта да се повъргаля в мизерията възбуди перверзната му душа. Дотук добре. Скоро ще видим колко възбуждащо ще му подейства.
Качваме се в моята кола. Пътуваме мълчешком, а аз от време на време поглеждам сбръчканата му костенурска физиономия и се сещам за мултфилмчето с костенурката Туше. Сещам се и за това, как Саманта ме използва като пълно мекотело, но няма значение, когато изпитваш нещо такова, каквото изпитвам аз към нея. Затова съм способен да направя и невъзможното, така че ще изпратя това клето нещо на другия шибан свят, по дяволите, и нека скапаните им прогнили мозъци горят в ада…
Работилницата
На стереото в колата звучи „Цялото ми сърце“ на „ABC“. Става ми страшно мъчно, като се замисля за собственото си положение. Доплаква ми се като на жена и изведнъж се усещам, че прекалено много ми личи, защото скапаното педи ме пита:
— Има ли ти нещо?
Влизаме в двора. Спирам мотора.
— Ами… значи… ти си по-опитен. Малко се чувствам притеснен. Само защото ще го направим, нали не означава, че не обичаме семействата си и…
Той слага отвратителната си ръка на рамото ми.
— Не се безпокой. Просто си напрегнат. Хайде — казва той и излиза от колата. — Стигнали сме твърде далеч, за да се връщаме.
Прав е. Излизам и се запътвам към вратата. Отключвам катинара и отварям. После го отвеждам към дъното.
Саманта пуска осветлението и аз увивам ръката си около кльощавото гърло на костенурката Туше. Забивам як удар право в лицето му. „Глазгоуска целувка“, така му викаше бащата. Свалям го на земята и го наритвам в слабините.
Саманта моментално се озовава при нас. Върти се наоколо, танцувайки и малките и протези подскачат, сякаш са палци на флипер машина. Започва да се радва като дете:
— Хвана го, Дейв! Хвана мръсното копеле! Наш е!
Започва да го рита в корема.
— Стърджис! Обвинен си в престъпления с лекарствени средства! Признавате ли се за виновен? Невинен или виновен, копеле? — крещи тя, навеждайки се над него.
— Кои сте вие… Имам много пари… Ще ви дам колкото поискате — пръхти изродът.
Тя го гледа с такъв поглед, сякаш е напълно откачила.
— ПАААРИИИИ — нададе вой тя. — НЕ МИ ТРЯБВАТ ШИБАНИТЕ ТИ ПАРИИИИ… за какво са ми парите ти! Аз искам тебе! За мен ти си по-важен от всичките шибани пари на този свят! Обзалагам се, че не си се и надявал да доживееш някой да ти каже такова нещо, а?
Заключих металната порта откъм двора с катинар и верига. Върнах се обратно, за да пусна резето и на малката врата. Саманта продължаваше да унижава скапания педал, който се молеше за милост като малко момиченце.
Тя ми кима и аз го вдигам, завличали го на масата. По мутрата му са размазани сополи и кръв. Отчаяно хленчи. Дори пред смъртта не можеше да се държи като мъж. Не че съм очаквал нещо различно от някои педал.