![Екстази (Три розови рейв романа) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/1/ekstazi-tri-rozovi-rejv-romana-bg-download.jpg)
Екстази (Три розови рейв романа) [bg]
- Автор: Уэлш Ирвин
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „КРОТАЛ“
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Екстази (Три розови рейв романа) [bg]». Краткое содержание книги:
Уелш е безспорният лидер на новата вълна в британската литература. „Обзървър“
Светът на Уелш е груб, долнопробен и брутален, но също брилянтен, забавен и пропит от своеобразен пънк морал. „Сънди Експрес“
Жаргонният стил и необузданата любов са по-впечатляващи от всякога. „Арена“
Трите истории „Sex’n Drugs’n’Dance Music“ ще донесат върховно удоволствие на тълпите почитатели на шотландския автор. „Веню“
Човек може да се наслади на толкова много, дори отблъскващите фантазии непреодолимо привличат… Талантът на Уелш е извън всякакво съмнение. „Емпайър“
Уелш е най-атрактивният прозаик на нашето поколение. „Керанг“
Гарантира трескава възбуда… Уелш доказва талант да борави с теми, които другите отбягват и демонстрира ловък, вулгарен и забавен стил. „Космополитън“
Лиз е по-голяма от мен. Тя е верижен пушач и пие много джин. Аз живея със съпруга си Хю в къща, докато с Лиз изживявам хубавите си мигове. Аз и Мари, най-добрата ми приятелка Мари.
2. Лойд
Главата ми е пълна боза. Главно, защото глътнах няколко хапчета, за да се успокоя. Глупост и гадост, ето това е. Мърляви прозорци. Аз Виждам света през мърляви прозорци. Телефонът до леглото иззвънява. Нюкс е от другата страна.
— Лойд… аз съм.
— Нюкс! Как е? Оправили се от миналата нощ? То май си беше направо сутрин, а? Аз не мога да отлепя, човече. Взех няколко от ония скапани хапове, за да се успокоя…
— На мен ли ми го казваш. Идваш ли на мача?
— Не-е… пийва ми се бира.
— Аз пък искам да видя каква е гледката от новите трибуни.
— Заеби трибуните, бе пич. Абе, на вид го докарват, не е като нещастното стадионче на ония от Джамбо.
— Вярно, онова пък е кошмар. Някаква гадна евтина пластмаса. Разправят, че Гари Маккий наебал трибуните като нямало мач.
— Не знам, не ме свърта на едно място за деветдесет минути…
— Хубаво, става пич, както дойде…
— Бива.
— Хайде да се видим в Уиндзор след половин час. Дай да не се обаждаме на Али. Ще ме побърка, ако пак започне с тия глупости колко е бил добър Джон Дигуийд миналата седмица или колко е жестоко в Тенерифе и направо ще го метна под някой автобус.
— Вярно… обаче на мен наглото парче ми разду, че Дигуийд за нищо не ставал.
— Идиотът разправя същото и за Тони Хъмфриз. Винаги в началото на вечерта започва с това колко е кофти всичко. После го чуваш как разправя, че не е било толкова зле на някое копеле, и в края на нощта вече тръби, че всичко е било супер.
Вземам си един душ и се опитвам да отлепя. Никога повече скапани хапчета за успокояване.
Измъквам се по Уок. Скоро сме седнали и наблягаме на халбите с пикня. Вземаме по няколко хапчета от чиста спестовност. Аргументите на Нюкс са железни:
— С няколко хапчета и четири бири се постига същия ефект като от четиридесет бири. Защо да си даваме парите на производителите на бира и да губим ценно време?
Следобедът постепенно се разтваря в лепкава вечер.
— Скапан съм, пич — казвам на Нюкс.
Постепенно се отнасям в Града-на-Скапаняците, Гъпундерландия. Барманът ме приземява на планетата Лий. Казва нещо, но не мога да разбера какво. Затаралянквам се към външната врата. Чувам Нюкс да пее песнички от агитката на Хибс, но не го виждам. Не знам къде съм, май някъде в центъра. Чувам минувачите да ми се присмиват, някакви такива нагли гласове. После се качвам в такси и съм в друга кръчма в Лий. Чувам някакво копеле да се провиква към мен:
— Ей го това копеле, дето чукало сестра си.
Опитвам да кажа нещо, но съм много пиян. Чувам някакъв друг глас:
— Не. Тоя е Лойд Бъст, брат на Вогън Бъст, приятелче. Бъркаш го с другия Лойд, Лойд Бийти!
— Не ми казвай само, че в Лий има двама с фамилия Лойд — чуди се трети.
Следващото нещо, което си спомням, е как си говоря с моя приятел Уудси, дето не го бях виждал от сто години, и че той раздува нещо за Бога, пиенето и екстазито. После ме откарва у тях и аз рухвам.
3. Хедър
Хю пристига вкъщи. Той работи до по-късно от мен. Той заема по-отговорна длъжност. Той е човек на дълга. Какъв дълг?
— Добре ли мина денят, скъпа? — усмихва се той и спира за малко да си подсвирква оная песен на Дайър Стрейтс „Пари за нищо“.
— Да — отговарям аз — Прилично.
— Какво ще хапнеш с чая?
Трябваше да съм направила нещо предварително, но просто не ми беше до това. Прекарах повече от час да си оправям ноктите, рязане, пилене, лакиране. Всичко това изисква време. Време дори да разгониш мухите, които жужат наоколо.
— Каквото и да е — казва той, превключвайки на новините.
— Бъркани яйца и тост, става ли?
— Чудно.
Отивам да направя яйцата.