![Дама, поп, асо, шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/1/dama-pop-aso-shpionin-bg-download.jpg)
Дама, поп, асо, шпионин [bg]
- Автор: Ле Карре Джон
- Серия: Карла #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-093-2
- Переводчик: Герасим Й. Славов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дама, поп, асо, шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— Посредствен съм бил, така ли? Сега всички трябва да сме гении, примадони, а не миманс, освен това трябва да сме старци — Алълайн, макар и да не му личеше, все още беше твърде млад за главната маса, можеше да се похвали с осем или десет години пред Хейдън и Смайли и с още повече — пред Контрола.
Контрола беше непоколебим:
— Пърси Алълайн ще продаде и майка си за рицарско звание, а тази служба — за място в Камарата на лордовете. — И по-късно, когато омразната му болест започна да се прокрадва все по-близо: — Отказвам да оставя делото на живота си на един параден кон. Твърде суетен съм, за да ми се подмазват, твърде стар съм, за да имам амбиции, и съм грозен като смъртта. Пърси е пълната ми противоположност и в Уайтхол има достатъчно съобразителни хора, които биха предпочели него, а не мене.
Може да се каже, че тъкмо по този начин Контрола косвено си навлече „Черна магия“ на главата.
— Джордж, ела тук — изстреля един ден Контрола по интеркома. — Брат Пърси се опитва да ми играе по нервите. Ела или ще се лее кръв.
Смайли си спомни, че беше време, в което неуспели воини се прибираха у дома от далечни земи. Рой Бланд тъкмо беше кацнал от Белград, където се опитваше, с помощта на Тоби Естерхази, да спаси останките от една умираща мрежа; Пол Скордено, по това време старши в Германия, току-що беше погребал най-добрия си съветски агент в Източен Берлин, а що се отнася до Бил, след поредното безплодно пътуване той пак беснееше по повод арогантността на Пентагона, идиотщината на Пентагона, лицемерието на Пентагона и твърдеше, че е „време да сключим сделка с проклетите руснаци вместо с тях“.
В „Айлей“ минаваше полунощ; на вратата звънеше закъснял гост. Това щеше да му коства десет шилинга за Норман, помисли си Смайли, за когото британската парична реформа си оставаше загадка. Той придърпа с въздишка първата папка на „Черна магия“, позволи си внимателно да наплюнчи палеца и показалеца на дясната си ръка и се захвана да съпоставя официалната памет със своята собствена.
„Във връзка с нашия разговор — пишеше Алълайн само два месеца след този разговор в едно леко истерично лично писмо до видния братовчед на Ан, министъра, съдържащо се в документите на Лейкон. — Докладите по «Черна магия» идват от изключително деликатен източник. Нито един от съществуващите методи за разпространение в Уайтхол според мене не подхожда за този случай. Системата от куриерски контейнери, която използвахме за «Стършел», се провали, след като някои потребители в Уайтхол изгубиха кодовете или след онзи безобразен случай, когато един претоварен заместник-министър повери ключа на личния си асистент. Вече говорих с Лили от военноморското разузнаване, който е готов да ни осигури специална читалня в главната сграда на Адмиралтейството, в която материалите ще се предоставят на потребителите под наблюдението на старши служител на моята служба. С конспиративна цел читалнята ще се казва «конферентна зала на Адриатическата работна група» или съкратено — «АРГ зала». Потребителите, които имат право да четат, няма да имат пропуски, защото с тях може да се злоупотребява. Вместо това те ще се легитимират пред моя служител — Смайли обърна внимание на местоимението, — който ще е снабден със списък на упълномощените лица, илюстриран със снимки на потребителите.“
Лейкон, все още не напълно убеден, до Министерството на финансите чрез ненавистния си господар, министъра, от чието име винаги пишеше предложенията си:
„Дори да приемем, че е необходимо, читалнята ще трябва да бъде изцяло преустроена.
1. Ще одобрите ли разходите?
2. При положителен отговор разходите трябва да се направят от Адмиралтейството. Отделът скрито ще ги възстанови.
3. Остава въпросът за допълнителните служители, които също представляват разход…“.
Оставаше и въпросът за още по-голямата слава на Алълайн, отбеляза Смайли, докато бавно прелистваше страниците. Тя вече грееше като фар отвсякъде — Пърси се е устремил към главната маса, а дните на Контрола са преброени.
Откъм стълбището се чу доста приятно пеене. Гост от Уелс, много пиян, пожелаваше на всички „лека нощ“.