Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
— Каква ли е голямата новина? — попита Лейси. — Толкова ли е важна, че да не я кажат по телефона или да я изпратят по електронната поща?
— Не питай мен. Напоследък ти си детективът.
— Просто чета книги за серийни убийци. Това не означава, че съм детектив.
— А какво означава?
— Че научих за доста страхотии. Има много извратени хора.
— Слагаш ли Баник в тази категория?
— Няма категории. Всеки случай е специфичен, всеки убиец е посвоему луд. Още не съм чела обаче за толкова търпелив престъпник като Баник, нито за такъв, чийто единствен мотив е отмъщението.
— Какъв е обичайният мотив?
— Няма обичаен, но сексът е фактор. Шокиращо е какви перверзници има.
— Има ли снимки в тия твои книги?
— В някои. С обезобразени тела и много кръв. Да ти дам ли една-две?
— Не, благодаря.
Телефонът му изпиука и той прочете есемеса.
— Интересно. От Садел е. Проверила в съда днешния график на Баник — всичките му дела са отменени. Същото важи и за вчера, и за утре. Обадила се в кабинета му и научила, че съдията е в отпуск по здравословни причини.
Лейси помисли и каза:
— Харесва ми моментът, който е избрал. Как мислиш, дали ни наблюдава?
— Какво да наблюдава? Онлайн няма нищо, а той не подозира какво му кроим.
— Освен ако не следи полицията.
— Допускам, че е възможно. — Дарън се почеса замислено по брадичката. — Но дори при това положение той няма какво да научи, защото и ние нищо не знаем, нали?
Няколко километра пътуваха умълчани.
Единственото друго превозно средство на паркинга беше най-обикновен седан. В заведението шериф Блек и инспектор Нейпиър пиеха кафе, оглеждаха се и чакаха, облечени в цивилни дрехи. Бяха седнали възможно най-далече от бара. Нямаше други клиенти. Лейси и Дарън си взеха кафе и поздравиха. Четиримата се сместиха на малката маса, като се постараха все пак да си дадат малко пространство. Никой не носеше куфарче с документи.
— Сигурно ще приключим бързо — каза Блек. — Но пък може и да се проточи.
Той кимна на Нейпиър да започва, инспекторът се прокашля и се озърна, но нямаше кой да ги чуе.
— Както знаете, убиецът е взел от местопрестъплението два телефона, после ги е пуснал в кутията на малка поща на един час път оттам.
— А пратката е адресирал до дъщеря ви в Билокси, нали? — уточни Лейси.
— Точно така — потвърди Блек.
— През последния месец федералните анализират телефоните в лабораторията си — продължи Нейпиър. — Вече са сигурни, че разполагат с частичен пръстов отпечатък от телефона на Върно. Има няколко странни подробности, една от които е, че няма други отпечатъци, дори от Върно. Явно убиецът се е постарал да избърше апаратите. По телефона на Майк Дънуди няма никакви отпечатъци. Този тип е бил много внимателен, в което няма нищо чудно предвид престъплението. Доколко сте запознати със спецификата на пръстовите отпечатъци?
— Да допуснем, че не знаем почти нищо — отговори Лейси.
Дарън кимна, за да потвърди, че са неосведомени. Нейпиър, който очакваше това, каза:
— Добре. Снети са пръстовите отпечатъци на около двайсет процента от хората в страната и в по-голямата си част те се съхраняват в огромна база данни на ФБР. Както се досещате, федералните разполагат с най-новия и модерен софтуер и могат за броени минути да проверят отпечатък навсякъде. В конкретния случай са започнали от Флорида.
Шерифът се приведе леко напред и заяви:
— Допускаме, че вашият заподозрян е от Флорида.
Блестящо прозрение, помисли си Лейси, но кимна и каза:
— Логично предположение.
Дарън изгаряше от нетърпение да се обади.
— Снемането на пръстови отпечатъци е задължително за всеки адвокат, преди да започне да практикува. Във всички щати.
Нейпиър го изслуша търпеливо и отговори:
— Да, известно ни е. На анализаторите от ФБР също. Тъй или иначе, не са намерили съответствие във Флорида, нито някъде другаде. Анализирали са отпечатъка по всевъзможни начини и са стигнали до извода, че той е бил променен.
Нейпиър замълча, за да им даде възможност да асимилират чутото. Шериф Блек продължи:
— И така, първият от много въпроси е дали вашият заподозрян може да е с променени пръстови отпечатъци.
Докато Лейси търсеше думите, Дарън попита:
— Значи е възможно пръстовите отпечатъци да се променят, така ли?
— Краткият отговор е „да“, макар да е почти невъзможно — отговори Нейпиър. — Понякога зидарите и каменоделците губят пръстовите си отпечатъци след дългогодишен тежък труд.
— Нашият човек не е зидар — уточни Лейси.
— Съдия е, нали? — попита Блек.
— Да.
— Възможно е с течение на времето — продължи Нейпиър — кожата на върха на пръстите да се заглади. Имам предвид така наречените папиларни линии. Това обаче е голяма рядкост. Години наред трябва да се търка с шкурка непрекъснато. Както и да е, в случая не говорим за това. Линиите на този отпечатък са ясно очертани, но има вероятност да са били променени по хирургичен път.
— Възможно ли е отпечатъкът да е от приятелката на Върно или от друг негов познат? — попита Лейси.
— Проверили са. Оказва се, че тя има няколко ареста и отпечатъците й са в системата. Само че не намерихме съвпадение. Разпитвахме я с часове, не знае кой друг може да е докосвал телефона на Върно. Не помнеше дори кога самата тя го е пипала за последен път.
И четиримата отпиха от картонените си чаши, без да се поглеждат.
След малко Дарън каза:
— Променени по хирургичен път, значи. Как се прави това?
Нейпиър се усмихна и отговори:
— Според някои специалисти дори е невъзможно, но има подобни случаи. Преди няколко години холандската полиция нахлула по сигнал в малък апартамент в Амстердам. Заподозреният бил истински професионалист, опитен престъпник с дълъг опит в кражбата на съвременни картини, част от които намерили скрити в стените. Стрували милиони. Старите му отпечатъци не съответствали напълно на новите. Но понеже го заловили заедно с откраднатите картини, той решил да сключи сделка и проговорил. Разкрил, че в Аржентина има пластичен хирург, който работи без разрешително, но е известен в престъпния свят като човека, при когото отиваш, ако ти трябва ново лице или пресни белези. Освен това умеел да променя папиларните линии на пръстите. Просто за забавление напишете в търсачката „промяна на пръстов отпечатък“. Ако се поразровите повече, ще попаднете на реклами за такова нещо. Всъщност промяната на пръстовите отпечатъци не е незаконна.