Катерина де Медичи [bg]

Докато дофинът разговаряше с мен, долових смътно безпокойство, разсейващо се само когато оставаше насаме с брат си Анри. Тревогата се усещаше най-силно в присъствието на баща му, който не пропускаше възможност да разкритикува двамата си по-големи синове и да похвали най-малкия. Анри, от своя страна, току поглеждаше баща си с омерзение. Почудих се, плъзгайки се до дофина в бавната стъпка на испанската павана, дали той е кралят, когото астрологът Руджиери бе видял в бенките ми. Дали не се женех за погрешния син?

Същата нощ се върнах във временните си покои, а Анри – в двореца на баща си. Жените, дошли да ме облекат, ме събудиха три часа преди зазоряване. След седем безкрайни, отегчителни часа най-сетне бях готова и изпратиха вест на краля.

През онзи ден изтърпях повече великолепие, отколкото е редно. Прислужниците положиха върху горкия ми скалп, вече натежал от скъпоценни камъни, златната херцогска корона, чиято тежест едва не ми прекърши врата. От раменете ми се спускаше роба от златен брокат, поръбена с пурпурно кадифе и бял хермелин, изпъстрен с рубини. Ужасих се при мисълта как ще издържа да стоя права часове наред.

Най-сетне крал Франсоа пристигна – в бял сатен, извезан с дребни златни лилии, и златна мантия. Изглеждаше възторжен, но и изненадващо нервен. Забеляза как треперя, целуна ме и излъга, че не е виждал по-красиво създание от мен.

Като се шегуваше и смееше, за да ме развесели, той ме поведе по стълбите към параклиса, издигнат в съседство с папските покои, където държавното богатство лъщеше на показ по телата на триста гости. Слънчевите лъчи струяха през високите сводести прозорци; десет грамадни свещника пламтяха ярко до олтара. Заслепена, аз се вкопчих в мускулестата ръка на краля, нагаждайки стъпките си в ритъм с бавната му походка.

Анри чакаше до олтара. Щом ни забеляза, по лицето му пробяга отвращение. Нямаше значение към кого е насочено – към мен или към баща му. Анри несъмнено ненавиждаше мисълта да се ожени за мен.

Преди да ме предаде на сина си, кралят ме целуна по бузата и прошепна:

– Помнете, сега сте моя дъщеря, и ще ви обичам като дъщеря до сетния си час.

Повдигнах се на пръсти да го целуна и застанах до съпруга си.

Облеклото на Анри отстъпваше на кралското, но и той изглеждаше величествено в жакет от бял сатен с гамаши от черно кадифе и черни ръкави с цепки, под които се показваше бялата му риза. И той носеше херцогска корона и златна мантия.

Прикри враждебността си, когато пристъпих към него. Стоеше изправен грациозно и гордо, ала стискаше толкова силно юмруци, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели. Щом приближих, той се обърна и коленичи върху възглавничката от пурпурно кадифе до олтара.

Аз коленичих до него и се взрях в папа Климент. Озарено от сноп слънчеви лъчи, лицето му изглеждаше болнаво и восъчно-бледо, устните му сивееха; сребърните косми в брадата му бяха повече от черните. Очите му обаче сияеха. Бракът ми с Анри бе най-блестящото му постижение. Мразех го, задето ме обрича на живот в чужда земя със съпруг, който ме ненавижда по същата причина, поради която го ненавиждам и аз – бяхме пионки, събрани по принуда.