Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Тъничките като клечки крака на създанието бяха стабилни, защото ноктите им се забиваха надълбоко в снега и леда. Това напомняше на Крас за щеките, които хората от студените земи използваха, когато се пързаляха със своите ски.
Малигос невинаги бе имал този странен вид. Дори сега не бе длъжен да стои в тази форма. Изглеждаше по този начин, защото в някакво тъмно ъгълче на съзнанието си той предпочиташе тази ледената фигура дори пред тялото, в което се бе родил.
— Значи тогава помниш какво направи онзи, който се нарича Детуинг, с теб и твоите близки?
Необичайното лице се изкриви, ноктите се извиха. Нещо подобно на изсъскване се отрони от устата на Малигос.
— Помня…
Пещерата сякаш изведнъж отесня. Крас дори не трепна, защото знаеше, че ако хлътне в света от терзания на Малигос, ще бъде обречен завинаги.
— Помня!
Ледените сталактити потрепериха, отначало издавайки звън като от малки камбанки, който бързо прерасна в оглушителен писък. Малигос се насочи към магьосника, а тясната му уста вече бе по-широка и с горчива усмивка. Под бледата имитация на вежди, очните кухини се задълбочиха.
Снегът и ледът се разпространиха, увеличиха, изпълваха кухината все повече и повече. Около Крас част от снега се завъртя, издигна се, превърна се в призрачен гигант с митични размери, в дракон на зимата, в дракон от духове.
— Аз помня обещанието — изсъска страховитата фигура. — Спомням си уговорката, която постигнахме! Да не причиняваме смърт другиму! Да защитаваме света докрай!
Магьосникът кимна, въпреки че дори и Малигос не би могъл да го види в сянката на качулката.
— До предателството.
Снежният дракон разпери крила. Не толкова реален, по-скоро като някое привидение, той се движеше в унисон с емоциите на господаря на пещерата.
— До предателството… предателството… предателството… — Снежният дракон изстреля струя лед толкова твърд и смъртоносен, че проби дупка в каменната стена. — До Детуинг!
Крас държеше едната си ръка скрита от погледа на Малигос с ясното съзнание, че всеки момент може да му се наложи да прибегне до бърза магия.
Все пак чудовищното създание се контролираше. То поклати глава и продължи с доста по-спокоен глас:
— Но дните на този дракон вече са отминали и никой… никой… никой от нас няма повод да се страхува от него! Той бе само едно от Израженията на света, неговото най-първично и хаотично отражение! Неговите дни настъпиха и отминаха необратимо!
Крас отскочи назад, след като земята пред него се разтресе. Първото, което си помисли, бе, че Малигос се опитва да го хване неподготвен, но вместо да последва атака, земята просто се издигна и оформи друг дракон, този път от пръст и камъни.
— Заради бъдещето, каза той! — продължи Малигос. — За времената, когато на света ще останат само хора, елфи и джуджета, които да се грижат за живота, каза той! Нека всички фракции, всички велики дракони, всички Изражения да се обединим и да пресъздадем, да оформим наново глупавото нещо. Тогава ще получим ключа към вечната защита на света, дори след като последният от нас остане спомен! — Той погледна към двете привидения, които бе създал. — А аз… аз… аз, Малигос, застанах на негова страна и убедих другите!
Двата дракона се завъртяха един около друг, станаха едно цяло, преплитайки се отново и отново. Крас отлепи поглед от тях и си напомни, че дори създанието пред него да мрази Детуинг повече от всичко на света, това не означава, че Малигос ще му помогне… нито дори, че ще го остави да си тръгне от смразяващата пещера.
— И така… — вметна безликият магьосник. — Всички дракони, особено великите, вложиха частица от себе си, в известен смисъл се обвързаха с него…
— Оставиха се на милостта му завинаги!
Крас кимна.
— Направиха така, че един предмет завинаги да има власт над тях, въпреки че тогава не го знаеха. — Той протегна една от облечените си в ръкавици ръце и на свой ред създаде един образ — образ на обекта, за който говореха. — Помниш ли колко невинно изглеждаше това?
При призоваването на образа, Малигос ахна и се сви. Драконите близнаци се срутиха, разпръсквайки сняг и камъни навсякъде, без да докоснат нито магьосника, нито неговия домакин. Ехото отекна из празните галерии, без съмнение достигайки чак до огромната празна пустош над тях.
— Махни… махни… махни го! — изскимтя Малигос. Ръцете с дълги нокти се опитаха да закрият неясните му очи. — Не ми го показвай повече!
Но Крас нямаше намерение да спира.