Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Стомахът му изръмжа. Ронин си спомни, че е спал ден и половина без храна.
Преди да успее да се оплаче, Крас му подаде купа с плодове и кана с вода. Човекът бързо погълна храната и въпреки че тя не утоли напълно глада му, поне стомахът му вече не се оплакваше.
— Домакинът ни не е носил нищо друго от сутринта. Очаквам го скоро… особено след като вероятно вече знае, че си буден.
— Така ли? — Това не беше нещо, което Ронин искаше да чуе. Звучеше му, сякаш похитителят им имаше твърде голям контрол над ситуацията. — И кой е той?
Драконът сякаш почувства неудобство.
— Името му е Ценариус. Спомняш ли си го?
Ценариус… говореше му нещо, но съвсем смътно. Ценариус. Нещо от книгите, които беше чел, макар и не директно свързано с магията. Името го караше да мисли за истории, митове и…
Горски бог?
Погледът му се присви.
— Гости сме на горско божество?
— Полубог, ако трябва да бъдем точни… което все пак го превръща в сила, която дори моят вид уважава.
— Ценариус…
— Говорите за мен и ето ме тук! — чу се весел глас от всички страни. — Приветствам те, магьоснико на име Ронин!
Оформяйки се сякаш от самата лунна светлина, на поляната пристъпи огромна нечовешка фигура — наполовина елф, наполовина елен. Извисяваше се дори над високия слаб Крас. Ронин се вгледа с открито удивление в рогата, брадатото лице и смущаващото тяло.
— Спа дълго, младежо, и се съмнявам, че храната, която донесох по-рано, ще е достатъчна за глада ти. — Той посочи зад гърба им. — Сега и за двама ви има още.
Ронин хвърли поглед през рамо. Там, където бе оставил празната купа от плодовете, сега имаше друга, препълнена догоре. В добавка, на дървен поднос до нея имаше поставено голямо парче месо, сготвено точно според вкусовете на магьосника, съдейки по аромата му. Не се съмняваше, че каната също е била напълнена наново.
— Благодаря ти — започна той, опитвайки се да не се разсейва от близката храна. — Но това, което наистина исках да питам, е…
— Ще дойде и времето за въпроси. Засега бих се обидил, ако не хапнете.
Крас хвана човека за ръката. С леко кимване магьосникът се присъедини към стария си ментор и двамата се нахраниха. Когато опря до месото, Ронин първоначално се поколеба, не защото не го искаше, а защото го изненадваше това, че обитател на гората като Ценариус би пожертвал поверено на грижите му създание, за да нахрани двама странници.
Полубогът разчете правилно любопитството му:
— Всяко животно, всяко създание има някаква цел. Всички те са част от цикъла на гората. Това включва и нуждата от храна. Вие сте досущ като мечката или вълка, а те ловуват свободно из кралството ми. Тук нищо не се похабява. Всичко отива, за да подхрани нов растеж. Еленът, с който сега се храните, ще се прероди и ще изиграе ролята си отново, забравил предишната си саможертва.
Ронин се намръщи, неуспял да проследи обяснението на Ценариус, но реши, че не е много умно да го кара да пояснява. Полубогът виждаше двамата натрапници като хищници и ги нахрани с това, от което се нуждаеха. Нямаше нужда от повече думи.
Когато приключиха, магьосникът се почувства много по-добре. Отвори уста с намерението да заговори за пленничеството им, но Ценариус го превари:
— Вие не бива да сте тук.
Никой от двамата не знаеше как да отговори.
Божеството обходи поляната и продължи:
— Говорих с другите и обсъдихме нашироко вашето пристигане. Научих това, което те знаеха… Всички сме съгласни, че мястото ви не е тук. Нещо не е наред, но още не знаем по какъв точно начин.
— Може би аз бих могъл да обясня — намеси се Крас. Все още изглеждаше слаб в очите на Ронин, но не толкова, колкото когато за първи път се бяха появили на това място.
Младият магьосник кимна. Не виждаше причина да крият истината. Ценариус беше първото срещнато до момента създание, което би могло да им помогне.
Ала историята, която Крас поде, не беше тази, която магьосникът очакваше.
— Идваме от земя отвъд морето… много далеч, но това не е важно. Важна е причината, заради която се оказахме тук…
В преиначения разказ на дракона не Ноздорму, а самият той уж бил открил разлома. Описа го не като разкъсване във времето, а като аномалия, нарушила тъканта на реалността, която можеше да доведе до невъобразимо голяма катастрофа. Крас призовал единствения друг заклинател, на който можел да вярва, и двамата поели към мястото, където чувствал, че се намира бедата.