В долината на смъртта

— Това ще ни забави прекалено много — възрази ловецът, който много добре разгада намеренията на Алфонсо.

— О и бездруго ви е невъзможно да се върнете нощем през гората в града!

— Още по-малко имаме право да бъдем тук в тежест. Освен това въобще не се страхуваме от гората през нощта.

— Не се и съмнявам. Вие не ми приличате на страхливци. Но въпреки всичко повтарям поканата си. Имаме достатъчно стаи за гости.

Олд Файерхенд нямаше никакво намерение да си тръгне с неизпълнена задача. Той беше убеден наистина, че Уолкър и Ролан са потърсили далечината, но крайната цел на тяхното бягство можеше да се разбере единствено тук в къщата. Един бърз поглед, метнат към Винету, на който вождът отвърна с леко кимване, му подсказа, че неговият червен приятел е на същото мнение.

— За нас действително ще е по-удобно, ако бихме могли да дочакаме мастър Зенърт в къщата.

— Тогава ме последвайте! Ще ви покажа стаите.

— А животните ни?

— Ще ги отведем в конюшнята. Аз ще се погрижа да бъдат добре нахранени и напоени.

— Нямате ли някакъв корал край къщата?

— Разбира се, тук вляво.

— В такъв случай е по-добре да настаним животните си там. Те са свикнали на простор.

Олд Файерхенд преследваше определена цел. Дик и Уил бяха повикани, а Алфонсо махна прътите от входа на ограждението. Олд Файерхенд хвърли вътре един изучаващ поглед и се обърна отново към Алфонсо.

— Благодарим ви, но в никой случай на желаем да ви обременяваме повече с нашите животни. Те не търпят чужди хора в своя близост. Сам Хокинс ще се погрижи лично за фуража им.

Сам стрелна с лукав поглед говорещия. Той много добре разбра защо трябва да остане. Олд Файерхенд хранеше подозрение, че може да им бъде изигран някой номер с конете, и искаше да вземе предпазни мерки.

Алфонсо закрачи пред мъжете с израз на голямо задоволство към вътрешността на къщата. Той отведе гостите в лявото крило и им посочи две съседни помещения-чисти, но скромно мебелирани. Една маса, стол, един матрак за легло и конски чул за завивка, стомна с вода и леген за миене — това бе всичко, но то бе достатъчно за онези райони.

— Сега господата могат малко да се почистят от прахта. Аз ще ги уведомя, когато мастър Зенърт се върне.

След което той се отдалечи, радостен, че е задържал опасните преследвачи.

Дик Стоун се огледа, поклащайки глава.

— Като гледам наоколо, не ще и съмнение, че сме били очаквани.

— Имаш право — рече Уил. — Хората са се подготвили за посещението ни.

— Да. Вижда се, че всичко тук се намира в пълен порядък. Даже и прясна вода са напълнили.

— Heavens! Може дори да са отишли да съберат апапите си и да се нахвърлят върху нас.

— Не е изключено.

— Тогава бихме попаднали в клопка.

— Възможно. Защо впрочем освен мъжа, който ни посрещна, никой друг не се мярка? Не е допустимо все пак, че той е единственият слуга в тази голяма къща. За мен това е подозрително.

Дик имаше право, останалата прислуга, която се състоеше от няколко негъра и негърки, беше получила строга заповед да не се показва пред пришълците. Причината за тази предпазна мярка бе достатъчно прозрачна: Уолкър се опасяваше, че негрите биха могли нещо да издадат.