Мечтаят ли роботите за електроовце?

— И да го засегне… какво? — Рой вдигна рамене и отново се зае да инсталира алармата. — Тогава и двамата ще се втурнат в панически бяг. Ще имаме достатъчно време да предприемем необходимото. Няма да убият Изидор — той не е в списъка. Така че, ще го използваме като прикритие.

— Нищо по-добро ли не можеш да измислиш, Рой? — попита Прис.

— Не — отвърна той. — Не мога.

— Още утре щ-ще мога да взема оръжие — намеси се Джон.

— А сигурен ли си, че самият Изидор няма да задейства алармата? В края на краищата той е… нали знаеш?

— Направих необходимите промени, които да отчитат забавянето на мозъчната дейност при него — обясни Рой. — Така че, алармата ще се задейства едва когато мозъчната активност премине определен праг. Което означава появата на още един човек.

Той се намръщи и погледна към Изидор след като осъзна какво е казал.

— Вие сте андроиди — каза Изидор. Но не почувства нищо, сякаш този факт не променяше ситуацията. — Сега вече разбирам защо искат да ви убият. Всъщност, вие не сте живи.

Най-сетне всичко заставаше на местата си — наемният ловец, избитите им приятели, пътуването до Земята, мерките за сигурност.

— Сгреших, когато използвах думата „човек“, — обърна се Рой Бети към Прис.

— Точно така, мистър Бети — кимна Изидор. — Но какво значение има това за мен? Аз съм особен, те не се отнасят добре и с мен. Ето например — нямам право да емигрирам — той изведнъж почувства, че трепери като лист. — На вас не ви позволяват да идвате на Земята, аз пък не мога… — Джон най-сетне се овладя.

След кратко мълчание Рой отбеляза лаконично:

— Едва ли ще ви хареса на Марс. Така че, не сте пропуснали нищо.

— Питах се, — намеси се Прис, — колко ли време ще му е необходимо за да осъзнае истината? Различни сме от хората, нали?

— Сигурно именно това е издало Макс Полоков и Гарланд — подхвърли Рой. — А бяха толкова сигурни, че никой няма да забележи. И Люба също.

— Вие сте… интелектуални — отвърна Изидор. Изпитваше странно вълнение от факта, че ги е познал. Вълнение и гордост. — Мислите абстрактно и не… — Джон махна с ръка, както обикновено неспособен да намери подходящата дума. — Как ми се иска само да съм като вас. Тогава нямаше да имам никакво проблеми с теста за интелигентност. И никой нямаше да ме нарича пилешка глава. Мисля, че вие сте по-съвършени от хората — от вас има какво да се научи.

— Да свършвам най-сетне с тази аларма — проговори след малко Рой.

— Той изглежда, че все още разбира — рече Прис, — по какъв начин сме се измъкнали от Марс. И какво сме извършили там.

— По-точно, не можехме да не извършим — поправи я Рой.

Незабелязана от никой, на вратата се бе спряла Ирмгард. Обърнаха глави към нея едва когато неочаквано заговори:

— Не смятам, че трябва да се притесняваме за мистър Изидор — тя се приближи към него и надникна в очите му. — Както самият той каза — те не се отнасят добре и към него. А и за Джон няма никакво значение какво сме извършили на Марс. Той ни познава, харесва ни, приел ни е емоционално и това е напълно достатъчно. За нас е трудно да го разберем, но това е точно така — Ирмгард се обърна към Изидор. — Знаете ли, че ако ни предадете ще получите доста пари? Виждаш ли, — подхвърли Ирмгард на своя съпруг, — осъзнава го, но няма да предприеме нищо.