Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— Изидор, вие сте велик човек — заговори Прис. — Гордост за расата.
— Ако беше андроид, — промърмори с горчивина Рой, — най-късно до утре сутринта да ни е предал. Ще го направи преди да отиде на работа. Нямам думи да изразя възхищението си — невъзможно бе да се определи дали говори сериозно. — А ние си мислихме, че ще попаднем на една враждебна планета, където всички ще са против нас и няма да намерим приятели — той избухна в насечен смях.
— Аз съм съвършено спокойна — рече Ирмгард.
— А би трябвало да се задушаваш от страх — рече Рой.
— Хайде да гласуваме — предложи Прис. — Както постъпихме на кораба, когато имаше разногласия.
— Добре — кимна Ирмгард. — Нищо повече няма да кажа. Но ако всички са против, съмнявам се, че ще намерим някое друго човешко същество, което да ни приеме и да иска да ни помогне. Мистър Изидор е толкова… — тя се помъчи да намери точната дума.
— Особен — подсказа й Прис.
15
Гласуването беше извършено в почти тържествена, церемониална обстановка.
— Да останем тук — произнесе с нетърпящ възражение глас Ирмгард. — Тук, в тази сграда.
— Аз предлагам да премахнем Изидор и после да се скрием някъде другаде — обади се Рой. После двамата с Ирмгард погледнаха въпросително към Прис.
— Гласувам да останем тук — едва чуто прошепна Прис. А след това добави малко по-уверено: — Мисля, че предимствата от съжителството ни с мистър Изидор са повече от потенциалната опасност, че знае за нас. Очевидно, не можем да живеем дълго сред хората без да ни разкрият — тази заблуда погуби Полоков, Гарланд и Люба.
— А може би и те са постъпили също като нас? — подхвърли Рой Бети. — Повярвали са, доверили са се на някое човешко същество, за което са се надявали, че е различно от другите. Или както казахте — че е особено.
— Никога няма да узнаем — рече Ирмгард. — Това са само предположения. Струва ми се, че те сгрешиха, когато избраха да се крият сред хората и дори да пеят на сцената — като Люба. Ние се доверяваме прекалено много… да, точно така. Прекалено много се доверяваме на тази наша проклета интелигентност! — тя впери поглед в мъжа си, малките й гърди се повдигаха развълнувано. — Мислим се за ужасно умни — да, Рой, ти и сега го правиш!
— Мисля, че Ирм е права — потвърди Прис.
— Значи предлагате, — поде Рой, — да поверим живота си на един недоразвит, дегенерирал… — той преглътна погледна към Изидор. — Уморен съм. Пътят до тук е толкова дълъг, Джон. А тук за съжаление не ни остава още много.
— Надявам се, — заговори с радостен глас Изидор, — с моя помощ престоят ви на Земята да стане още по-приятен.
Чувстваше, че това е в предела на неговите възможности. Тази среща му се струваше като своеобразна кулминация на целия му съзнателен живот, повратен миг — който бе започнал с умело проведения разговор по видеофона.
Веднага след като приключи работния ден Рик Декард се отправи към големите магазини за животни в центъра на града — украсени с просторни витрини и ярко блестящи рекламни надписи. Депресията, която го бе налегнала почти през целия ден все още налагаше върху мислите му своя тежък отпечатък. Единствената възможност да се справи с нея бе приятната разходка из зоомагазините и предстоящото общуване с продавачи и техните питомци. Във всеки случай, досега видът на животните и възможността да получи някое от тях срещу доста крупна сума неизменно бяха оказвали положителен ефект.
— Да, сър? — обърна се към него един от продавачите, облечен в пъстроцветни дрехи. — Харесахте ли си нещо?
— Много неща — отвърна Рик. — Но това, което ме притеснява са цените.
— Винаги може да се намери начин да се споразумеем — отвърна продавачът. — Кажете ми само с какво животно имате желание да се сдобиете и как ще платите. Останалото оставете на мен — аз ще говоря със съдържателя.
— Имам три хиляди в брой — в края на работния ден от управлението му бяха изплатили възнаграждението за отстранените андроиди. — Колко струва заешкото семейство?
— Но, сър, щом разполагате с такава значителна сума, позволете да ви предложа нещо далеч по-сериозно от зайците. Какво ще кажете за една коза?