Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))

— Паркър ли?

— Да, Паркър. Винаги стигам до Паркър — не като убиец, не, той не е извършил убийството: но кой е по-подходящ от него за ролята на тайнствения шарлатанин, който е тероризирал мисис Ферърс? Може да се е осведомил за смъртта на мисис Ферърс от някой от слугите в Кингс Педък. Във всеки случай по-вероятно е да се е осведомил той, отколкото някой временен гост като например Блънт.

— Действително Паркър може да е взел писмото — съгласих се аз. — Едва по-късно забелязах, че е изчезнало.

— Колко по-късно? След като Блънт и Реймънд бяха в стаята или преди?

— Не мога да си спомня — казах полека. — Мисля, че беше преди… не, след това. Да, почти съм сигурен, че беше след това.

— По този начин броят на подозрителните се увеличава на трима — произнесе Поаро замислено. — Но Паркър е най-вероятният. Мисля да опитам един малък експеримент с Паркър. Какво ще кажете, приятелю, ще ме придружите ли до Фърнли?

Съгласих се и веднага тръгнахме. Поаро помоли да бъде приет от мис Акройд и Флора веднага дойде при нас.

— Мадмоазел Флора — заговори Поаро, — имам да ви доверя една малка тайна. Аз не съм още убеден в невинността на Паркър. Възнамерявам да направя с ваша помощ един малък експеримент. Искам да възпроизведа някои or постъпките му през оная нощ. Но трябва да измислим какво да му кажем… аха, сетих се! Желая да се уверя дали на терасата могат да се чуят гласове от малкия вестибюл. И тъй, позвънете на Паркър, ако обичате.

Аз сторих това и икономът тутакси се яви, учтив както винаги.

— Вие ли звънихте, сър?

— Да, добри ми Паркър. Решил съм да направя един малък опит. Накарах майор Блънт да застане на терасата под прозореца на кабинета. Искам да видя дали някой на това място е могъл да чуе гласа на мис Акройд и вашия глас във вестибюла оная нощ. Искам да възпроизведа отново тази малка сцена. Може би ще вземете подноса или каквото сте носили тогава?

Паркър изчезна, а ние се отправихме към вестибюла до вратата на кабинета. Изведнъж чухме звънтене отвън и на входа се появи Паркър, носещ поднос със сифон, шише уиски и две чаши.

— Един момент — извика Поаро, като вдигна ръка, видимо много развълнуван. — Всичко трябва да бъде в ред. Точно както е било. Това е мой способ.

— Чуждестранен обичай, сър — рече Паркър. — Казват му възпроизвеждане на престъплението, нали?

Застанал чинно в очакване на разпорежданията на Поаро, той беше напълно невъзмутим.

— Аха, разбира нещо от тая работа славният Паркър!… — възкликна Поаро. — Чел е за тия неща. А сега, моля ви, нека да направим всичко точно както е било. Вие сте дошли от външния хол… така. Мадмоазел е била… къде бяхте?

— Тук — каза Флора, като зае място точно пред вратата на кабинета.

— Съвсем правилно, сър — потвърди Паркър.

— Тъкмо бях затворила вратата — допълни Флора.

— Да, мис — съгласи се Паркър. — Ръката ви беше още върху дръжката на бравата, като сега.

— Тогава allez31 — заповяда Поаро. — Разиграйте ми малката комедия.