Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
— Да — отвърнах веднага, защото беше истина.
Той се разсмя, приклекна и заразвързва маратонките ми.
— Какво ти липсваше най-много, Суки?
— Тишината ти — отвърнах, без да се замисля дори и за миг.
Той вдигна поглед. Пръстите му спряха да разхлабват наполовина развързаната връзка.
— Тишината ми… — повтори.
— Невъзможността да чувам мислите ти. Просто не можеш да си представиш колко прекрасно е това, Бил.
— Очаквах да кажеш нещо друго.
— Хм, то също ми липсваше.
— Разкажи ми за това — подкани ме той, докато сваляше чорапите ми. Прокара пръсти нагоре по бедрото ми и съблече панталонките и бельото ми.
— Бил! Срам ме е — противопоставих се.
— Суки, недей да се срамуваш от мен. От всеки друг, но не и от мен.
Вече стоеше изправен и ме освобождаваше от блузата ми. Пресегна се да разкопчее сутиена ми, а след това прокара пръсти по следите от презрамките върху кожата ми, насочвайки вниманието си към бюста ми. По някое време изхлузи сандалите си.
— Ще се опитам — отвърнах смутено, забила поглед в пръстите на краката си.
— Съблечи ме!
Това можех да го направя. Разкопчах чевръсто ризата му, извадих я от панталона и я смъкнах от раменете му. Откопчах колана му и се захванах с копчето на панталона. Беше стегнато и положих сериозни усилия.
Помислих, че ще се разплача, ако не поддаде. Почувствах се нелепо, сякаш съм непохватна. Той взе ръцете ми и ги допря до гърдите си.
— Бавно, Суки, бавно — изрече, а гласът му прозвуча меко и развълнувано.
Почувствах как постепенно се отпускам и започнах да галя гърдите му, така както той бе галил моите. Прокарах пръсти през косъмчетата и нежно пощипвах зърната. Той прихвана главата ми отзад с една ръка и внимателно я притисна. Не знаех, че мъжете харесват това, но на Бил очевидно му допадаше, така че не пренебрегнах и другото зърно. Докато го правех, пръстите ми подновиха борбата с проклетото копче и този път то се разкопча с лекота. Започнах да свалям панталоните му, пъхвайки длани под боксерките му.
Той ми помогна да вляза в джакузито. Водата галеше краката ни.
— Теб ли ще къпем първо? — попита ме.
— Не — отвърнах, дишайки тежко. — Дай ми сапуна.
7.
СЛЕДВАЩАТА ВЕЧЕР С БИЛ ПРОВЕДОХМЕ обезпокоителен разговор. Намирахме се в огромното му легло с резбована табла и чисто нов матрак марка „Рестоник“. Чаршафите бяха на флорални мотиви, също като тапетите. Спомням си, че се зачудих дали щампованите цветя му харесват, понеже не можеше да ги види така, както се предполага да бъдат гледани — на дневна светлина.
Той лежеше на една страна, загледан в мен. Бяхме се върнали от кино. Обожаваше филми с извънземни, сигурно се чувстваше някак свързан със същества от Космоса. Този беше пълен със стрелби и какви ли не извънземни — повечето от които грозни, зловещи и склонни към насилие. Емоцията от филма го държа в плен известно време, докато ме заведе да хапнем, а после се върнахме у тях. Хареса ми, когато предложи да пробваме новото легло. Бях първата, която лягаше там с него.
Бе се загледал в мен, както вече ми бе ясно, че обича да прави. Може би слушаше ударите на сърцето ми — нали бе в състояние да чува неща, които аз не можех, или пък наблюдаваше пулсирането на кръвоносните ми съдове, понеже бе способен да вижда неща, които аз не можех. Разговорът ни прескочи от филма към приближаващите общински избори, Бил щеше да опита да се регистрира като гласоподавател, а от там — към детството ни. Дадох си сметка, че той отчаяно се опитва да си припомни какво е усещането да си обикновен човек.
— Някога играла ли си на „Покажи ми твоите“ с брат си? — запита ме. — Сега го смятат за нормално, но никога няма да забравя как майка ми скъса Робърт от бой, когато го намери в храстите със Сара.
— Не — отвърнах, опитвайки се да звуча нормално, но лицето ми се стегна и усетих стомахът ми да се свива от страх.
— Не ми казваш истината.
— Напротив!
Задържах поглед върху брадичката му, надявайки се да измисля начин да сменя темата. Но Бил беше страшно настоятелен.
— Щом не е бил брат ти, кой тогава?
— Не ми се говори за това.
Ръцете ми се свиха в юмруци и усетих как започвам да се затварям в себе си.
Но Бил мразеше да бъде оставян в неведение. Бе свикнал хората да му казват всичко, което иска да узнае, защото обикновено използваше обаянието си, за да стане неговото.
— Кажи ми, Суки — придумваше ме с широко отворени от любопитство очи. Прокара нокътя на палеца си надолу по корема ми и аз потрепнах.
— Имах особен чичо — казах и усетих как старата усмихната маска се появи на лицето ми.