Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
— Знаех, че ако съм в политиката като него самия, на Ерик ще му е много по-трудно да се меси в личния ми живот.
Примигнах окуражително, или поне се опитах.
— Затова взех участие в областното събрание и макар никога да не съм се занимавал с политика, подадох кандидатурата си и благодарение на силното си лоби спечелих.
Това беше направо невероятно! Бил бе станал член на съюза? Зачудих се също и за силното лоби. Дали това означаваше, че е убил цялата опозиция? Или пък е почерпил гласуващите по бутилка A положителна?
„В какво се състои работата ти?“ — написах бавно, представяйки си го на заседание. Опитах се да си дам вид, че се гордея с него, което той очевидно очакваше.
— Аз съм следовател на пети район — рече. — Ще ти обясня какво означа това, когато се прибереш у дома. Не искам да те изтощавам.
Кимнах с усмивка. Искрено се надявах да не започне да ме разпитва от кого са всички тези цветя.
Зачудих се дали трябва да върна на Ерик благодарствено съобщение. Не разбирах защо се замислям за всичко това. Трябва да е от болкоуспокояващите.
Дадох знак на Бил да се приближи и той наведе лице до моето.
— Не убивай Рене! — прошепнах. Изражението му постепенно придоби ужасно студен вид.
— Може и да съм свършила тази работа, нали е в интензивното. Но дори да оживее, вече се случиха достатъчно убийства. Остави нещата в ръцете на закона. Не искам повече никакъв лов на вещици за теб. Искам да сме спокойни.
Ставаше ми все по-трудно да говоря. Взех ръката му между своите и я притиснах до по-малко наранената си буза. Изведнъж носталгията ми по него се превърна в буца, която заседна в гърлото ми, и аз разтворих обятия. Той седна внимателно в края на леглото, приведе се, пъхна нежно ръце под мен и започна да ме притегля към себе си едва — едва, за да имам достатъчно време да му кажа, ако ме заболи.
— Няма да го убия — промълви в ухото ми най-после.
— Съкровище… — прошушнах само с устни. Знаех, че острият му слух ще долови думите ми.
— Липсваше ми — чух кратката въздишка, притисна ме леко и започна да ме гали по гърба. — Чудя се колко ли ще ти отнеме да се възстановиш без помощ — каза той.
— О, ще се опитам да е по-скоро — прошепнах. — На бас, че лекарката ми е вече изумена.
Едно коли притича по коридора, погледна през отворената врата и изджавка:
— Бау! — след което се отдалечи.
Изумен, Бил се извърна да хвърли поглед към коридора. А да, тази вечер беше пълнолуние — виждах през прозореца. Освен това забелязах и още нещо. Едно бледо лице изплува от мрака, носейки се между мен и луната. Красиво лице, с дълги златисти коси. Вампирът Ерик ми се усмихна и постепенно се изгуби от погледа ми. Той летеше.
— Скоро всичко ще си е постарому — обади се Бил, отпускайки ме внимателно на леглото, за да изгаси осветлението в тоалетната. Засия в мрака.
— Точно така — прошепнах. — Да. Постарому.