Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
— Ще е по-хубаво — промълви в ухото ми и почувствах как потръпвам от силно вълнение.
Малко срамежливо посегнах да докосна слабините му, при което той издаде твърде човешки стон. След миг прозвуча дори по-дълбоко.
— Сега ли? — попитах с дрезгав и треперещ глас.
— О, да — отвърна той и усетих мъжкото му тяло върху своето.
Малко след това му стана ясно точно колко неопитна съм.
— Трябваше да ми кажеш — произнесе много нежно. Въздържа се с почти видимо усилие.
— О, моля те, не спирай! — помолих го, мислейки, че направо ще експлодирам.
Нещо крайно щеше да се случи, ако не довърши започнатото.
— Нямам и намерение да спирам — обеща той малко зловещо. — Суки… това ще боли.
В отговор се надигнах. Той издаде неопределен звук и проникна в мен. Затаих дъх, прехапах устни. Ох, ох, ох.
— Скъпа… — каза Бил, никой никога не ме бе наричал така. — Как си?
Вампир или не, трепереше в опита си да се въздържи.
— Добре — отвърнах неубедително, най-страшното беше минало и ако не продължахме, щях да изгубя кураж. — Сега! — произнесох и го ухапах силно по рамото.
Той затаи дъх, направи рязко движение и започна да се движи пламенно.
Първоначално бях като замаяна, но започна да ми харесва и влязох в ритъм. Реакцията ми страшно го стимулира, а аз почувствах, че нещо голямо се приближава, така да се каже — нещо много голямо и хубаво.
— О, моля те, Бил, моля те! — изстенах и забих нокти в хълбоците му. — Още малко, още малко.
Изравнихме се с леко движение, което му позволи да се притисне дори още по-близо до мен, и преди да се усетя, вече летях. Летях и виждах белота на златни ивици. Усетих вампирските му зъби, опрени в шията ми, и промълвих:
— Да.
Заби ги, но болката беше слаба и възбуждаща и когато свърши в мен, почувствах как засмука малката раничка.
Дълго лежахме така, потрепващи слабо от време на време. Никога, до края на живота си няма да забравя мириса и вкуса му. Никога няма да забравя усещането за него вътре в мен при първия ми път. Първият ми път. Никога няма да забравя удоволствието.
Най-накрая Бил се отмести, за да легне до мен, подпря се на лакът и сложи ръка на корема ми.
— Аз съм първият.
— Да.
— О, Суки! — Надвеси се да ме целуне, устните му се спуснаха по шията ми.
— Стана ти ясно, че не зная много, — обадих се срамежливо — но хареса ли ти? Искам да кажа, поне в сравнение с други жени? Ще стана по-добра.
— Можеш да се усъвършенстваш, Суки, но не можеш да станеш по-добра от това — и ме целуна по бузата. — Ти си прекрасна.
— Дали ще ме боли?
— Сигурно ще помислиш това за странно, но не си спомням. Единствената девствена жена, с която съм бил някога, беше съпругата ми, а това беше преди век и половина. Да, доколкото си спомням, доста ще те боли. Няма да можем да правим любов поне един-два дни.
— Кръвта ти лекува — напомних му след кратка пауза, чувствайки как се изчервявам.
Видях го на лунната светлина да се изправя и да ме поглежда право в очите.
— Точно така — отговори. — Това ли искаш?
— Разбира се. А ти?
— Да — той си пое дъх и захапа ръката си. Беше толкова неочаквано, че извиках, но той спокойно потри пръст в кръвта си и преди да съм се стегнала, го плъзна в мен. Започна да го движи много внимателно и за миг болката изчезна.
— Благодаря — отвърнах. — Сега съм по-добре.
Но той не отстрани пръста си.
— О! — възкликнах. — Имаш желание да го направим толкова скоро? Можеш ли?
И докато пръстът му продължи да се движи, започнах да се надявам да е така.
— Виж и се убеди — предложи той с оттенък на изненада в сладкия плътен глас.
Прошепнах, не вярвайки на ушите си:
— Кажи ми какво искаш да направя.
И той ми каза.
НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН СЕ ВЪРНАХ НА РАБОТА. Но независимо от целебните способности на Бил, ми беше леко некомфортно. Но божичко, колко невероятно се чувствах. Това беше абсолютно ново усещане за мен. Нямаше как да не се чувствам… хм… самоуверена определено не бе точната дума, да речем по-скоро самодоволна.
Естествено, в бара всичко си беше постарому — какофония от гласове, шумна и неспирна. Но някак бях в състояние да я игнорирам, да я сбутам в някой ъгъл на съзнанието си. Беше ми по-лесно да държа съзнанието си заключено, от което, естествено, се чувствах по-спокойна. Или ми беше по-лесно да се предпазвам, тъй като се чувствах по-спокойна — боже, колко по-спокойна само бях! Не зная. Но се чувствах по-добре. И бях в състояние да приемам съболезнованията на клиентите, без да се разплача.
Джейсън дойде на обяд и изпи няколко бири с хамбургера си, което бе необичайно за навиците му. Обикновено не пиеше в работно време. Знаех, че ще се ядоса, ако спомена нещо направо, така че само го попитах дали всичко е наред.