Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
Той повдигна тъмните си вежди. Не проумяваше какво искам да кажа.
— Той е възрастен мъж, роднина, който блудства със своята… с децата в семейството — произнесох колкото е възможно по-сдържано.
Очите му направо пламнаха. Видях как адамовата му ябълка се повдигна, когато преглътна. Усмихнах му се. Не можех да спра да приглаждам с ръце косата си назад.
— И някой ти причини това? Колко годишна беше?
— Ох, започна, когато бях много малка… — усетих как дишането ми се учести, а сърцето ми започна да бие по-силно — признаците на паника, които се появяваха всеки път, когато си спомня. Свих колене и ги опрях едно о друго. — Май бях на пет — заразказвах, говорейки все по-бързо и по-бързо. — Ясно е, че никога всъщност не ме насили, но правеше разни други неща… — Сега вече ръцете ми трепереха пред очите ми, бях ги закрила от погледа на Бил — и най-ужасното нещо, Бил, най-ужасното нещо, — продължих, без да мога да се спра — бе, че всеки път, когато идваше, знаех какво се кани да направи, защото можех да чета мислите му. И не можех нищо да направя, за да го спра… — Запуших устата си с ръце, за да се накарам да млъкна. Не трябваше да говоря за това. Обърнах се по корем, за да се прикрия, стягайки цялото си тяло.
След доста време почувствах хладната ръка на Бил върху рамото си, която остана така, да ме успокои.
— Това преди смъртта на родителите ти ли се случи? — попита ме с обичайния си спокоен тон.
Все още не можех да го погледна.
— Да.
— Казала си на майка си, а тя не е направила нищо.
— Аха. Мислеше, че имам мръсни помисли или съм намерила някоя книга в библиотеката, от която съм научила неща, които според нея бе рано да знам — спомних си чертите й. — Косата й бе малко по-тъмна от моята и бе средно руса. На лицето й бе изписано недоволство. Произлизаше от ужасно консервативно семейство и всяка публична изява на чувства и всяко споменаване на тема, която тя намираше за неблагоприлична, бяха категорично потискани. Учудва ме, че двамата с баща ми изглеждаха щастливи — изкоментирах пред своя вампир. — Двамата бяха толкова различни — изведнъж си дадох сметка колко нелепо бе това, което казах. Обърнах се на една страна. — Сякаш ние не сме — допълних и направих опит да се усмихна. Лицето на Бил изглеждаше напълно безизразно, но забелязах пулсирането на един мускул на шията му.
— Каза ли на баща си?
— Да, точно преди да умре. Срамувах се твърде много, за да заговоря за това, докато бях по-малка, а майка не ми повярва. Но повече не можех да понеса мисълта, че ще срещам чичо Бартлет поне два уикенда всеки месец, когато идваше да ни види.
— Жив ли е още?
— Чичо Бартлет ли? Разбира се, живее в Шривпорт. Той е брат на баба, майката на баща ми. След смъртта на родителите ми с Джейсън отидохме да живеем при нея и когато той дойде за пръв път след настаняването ни там, аз се скрих. Когато баба ме откри и попита защо, й разказах и тя ми повярва.
Отново почувствах спокойствието от онзи ден, прекрасния глас на баба, който ми обещаваше, че никога повече няма да ми се наложи да го видя и той никога повече няма да стъпи в къщата. Така и стана. Тя скъса, отношенията си със собствения си брат, за да ме защити. Той бил опитал същото и с леля Линда, когато била малко момиченце, но баба заровила този инцидент дълбоко в спомените си, решавайки, че е станала грешка. Но ми бе казвала, че никога повече не оставяла дъщеря си сама с него и почти спряла да го кани на гости, въпреки че не била напълно убедена, че той я е докосвал на интимни места.
— Значи и той е Стакхаус?
— О, не! Стакхаус е името й по мъж, преди това е била Хейл.
Зачудих се как точно се пише. Бил, като всеки южняк, независимо, че бе вампир, със сигурност бе способен да проследи подобна несложна родова връзка.
Той сякаш не беше тук. Бях убила желанието му с отблъскващата си мръсна историйка. Със сигурност и моята кръв не кипеше.
— Ще си тръгвам — казах, станах от леглото и се наведох да вдигна дрехите си.
С изключителна бързина, той скочи и ги грабна от ръцете ми.
— Не ме оставяй точно сега, — произнесе — остани.
— За нищо не ставам тази вечер.
Две сълзи се отрониха надолу по бузата ми и аз му се усмихнах. Той ги избърса с пръсти и облиза следите от тях.
— Остани с мен до зори — каза.
— Но дотогава трябва да си в скривалището си.
— Къде да съм?
— Там, където прекарваш деня. Не желая да зная къде е — вдигнах ръка, за да подчертая думите си. — Не трябва ли да си там, преди дори да е започнало да се развиделява?
— О! — отвърна той. — Ще разбера. Усещам, като наближава.
— Значи няма как да се успиш?
— Не.
— Добре. А ще ме оставиш ли да поспя малко?