Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
Отправих се гордо към една от масите, за да я забърша. После събрах всички солници и ги напълних. След тях проверих черния пипер и стъклениците с люти чушки на всички маси и сепарета, както и соса „Табаско“. Просто не спрях да работя, не поглеждах настрани и постепенно обстановката се поуспокои.
Сам бе отзад в офиса си, занимавайки се с документация или нещо друго, не ме интересуваше, стига да пазеше мнението си за себе си. Все още ме държеше усещането, че когато откри шията ми, сякаш изложи на показ нещо лично от живота ми. Не му бях простила за това. Арлийн и Чарлси, също като мен, си бяха намерили какво да правят, така че когато хората започнаха да прииждат след края на работния си ден, ние се чувствахме сравнително добре една спрямо друга.
Арлийн дойде с мен до дамската тоалетна.
— Суки, трябва да те попитам нещо. Верни ли са слуховете, които се носят, за представянето на вампирите… така де… в леглото…
Само се усмихнах.
Същата вечер Бил се появи в бара точно след като се мръкна. Останах до късно, понеже една от сервитьорките имаше проблем с колата си. В един момент го нямаше и минута след това вече бе тук, забавяйки ход, за да забележа, че се е появил. Ако е имал някакви съмнения дали да демонстрира публично връзката ни, определено не ги показа. Вдигна ръката ми и я целуна с такъв финес, че който и друг да го бе направил, щеше да изглежда неестествено. Коленете ми омекнаха от начина, по който устните му се докоснаха до ръката ми, и бях сигурна, че той разбра.
— Как се чувстваш тази вечер? — прошепна и аз потръпнах.
— Малко… — Установих, че не мога да намеря подходящите думи.
— Ще ми кажеш по-късно — предложи той. — Кога приключваш?
— Веднага след като Сузи пристигне.
— Добре.
Усмихнах му се въодушевена и леко замаяна.
Той също се усмихна в отговор, макар че заради близостта ми зъбите му се бяха показали, което специално на мен ми се стори малко обезпокоително.
Приведе се да ме целуне леко по бузата и се обърна да си ходи. Но точно в този момент всичко се обърна на сто и осемдесет градуса.
Малкълм и Даян влязоха със замах, като да бяха някакви важни особи. Естествено, бяха. Зачудих се къде ли е Лиам. Сигурно паркираше колата. Беше твърде невероятно да се надявам, че са го зарязали у дома.
В Бон Темпс започваха да свикват с Бил, но натрапчивият Малкълм и още по-натрапчивата Даян предизвикаха доста смут. Първото, което си помислих, бе, че това никак няма да помогне хората да свикнат с мен и Бил.
Малкълм носеше черни кожени панталони и нещо като ризница. Изглеждаше като изваден от корицата на рок списание. Даян беше облечена със светлозелено боди, направено от ликра или някакъв друг много тънък еластичен плат. Сто процента можех да преброя космите в срамната й област, ако пожелая. В „При Мерлот“ не идваха много цветнокожи, но ако имаше някой цветнокож, който да е в абсолютна безопасност тук, това бе Даян. Забелязах как Лафайет се е вторачил от прозореца на бюфета с искрено страхопочитание.
Двамата вампири извикаха от изненада, сякаш не са на себе си, когато видяха Бил. Доколкото усетих, на него не му бе особено приятно да са тук, но изглежда, съумя хладнокръвно да приеме нахълтването им, така както правеше по отношение на почти всичко.
Малкълм го целуна по устните. Същото направи и Даян. Трудно беше да се прецени кое от двете е по-обидно за клиентите.
Би било по-добре Бил да покаже антипатия, и то бързо, ако иска да остане в добри отношения с хората в Бон Темпс, помислих си.
— Значи малката ти сервитьорка е още жива — подметна Даян и ясният й глас се разнесе из целия бар. — Не е ли изумително!
— Миналата седмица убиха баба й — каза Бил тихо, опитвайки се да смекчи желанието й да направи сцена.
Красивите й ексцентрични очи се спряха върху мен и почувствах да ме полазват ледени тръпки.
— Така ли? — попита и се разсмя.
Тук вече прекали. Никой нямаше да й прости това. Ако Бил търсеше начин да затвърди положението си, това щеше да е сценарият, който бих написала. От друга страна, отвращението, което чувствах заради това, че поставят на изпитание хората в бара, можеше да има отрицателни последици и да отнесе като аутсайдери както тях, така и Бил.
Естествено, за Даян и останалите Бил беше аутсайдерът.
— Кога ще ти види сметката, маце? — Тя прокара нокът през шията ми, а аз пернах ръката й.
Щеше да ми е скочила, ако Малкълм лениво, почти без никакво усилие не улови ръката й. Напрежението, което позата му издаваше обаче, ми направи впечатление.
— Бил, — обърна се той добронамерено, сякаш не бе напрегнал всеки мускул от тялото си, за да удържа Даян. — Чувам, че в тоя град има значителна загуба на неквалифициран персонал. А едно птиченце от Шривпорт ми каза, че двамата с твоята приятелка сте били във „Вамптазия“ и сте разпитвали с кой вампир евентуално са били убитите вампфенки. Наясно си, че само на нас ни влиза в работата да знаем подобни работи и на никой друг. — Изведнъж лицето му придоби страшно сериозен, дори плашещ вид. — Някои от нас нямат потребност да ходят на бейзболни мачове и… (усетих как затърси из съзнанието си някаква човешка проява) да се събират по барбекю. Ние сме вампири!