Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
Думата прозвуча толкова величествено и въздействащо, че забелязах как доста хора в бара попаднаха под властта на обаянието му. Малкълм бе достатъчно интелигентен, за да реши да заличи лошото впечатление, което знаеше, че Даян е създала, обсипвайки ни с какви ли не оскърбления.
Настъпих го по крака с цялата тежест, на която бях способна. Той оголи зъбите си към мен. Хората от бара примигнаха и потръпнаха.
— Защо просто не излезете оттук, господине? — обади се Рене. Беше се отпуснал на бара с чаша студена бира.
Имаше момент, когато всичко като че ли висеше на косъм и барът можеше да се превърне в кървава баня. Изглежда, никой от хората не проумяваше колко силни и безмилостни всъщност са вампирите. Бил застана пред мен — факт, който направи впечатление на абсолютно всеки в „При Мерлот“.
— Е, след като не сме желани… — рече Малкълм, мускулестото му мъжествено тяло не отговаряше на тънкия глас, който той произведе. — Тези добри хора биха желали да ядат месо, Даян, и да се ангажират с човешки занимания. Сами. Или с нашия бивш приятел Бил.
— Според мен малката сервитьорка би искала да направи нещо много човешко с Бил — започна Даян, но той я хвана под ръка и я изведе от помещението, преди да е създала повече неприятности.
Сякаш цялото заведение колективно потръпна, когато си заминаха. А аз си помислих, че е по-добре да изчезвам, въпреки че Сузи още не се бе появила. Бил ме чакаше отвън. Когато го запитах защо, отвърна, че искал да се убеди, че наистина са си тръгнали.
Последвах го до дома му, мислейки си, че се отървахме сравнително леко. Зачудих се защо всъщност Даян и Малкълм дойдоха в бара. Виждаше ми се странно да се грабнат чак от тях и ей така да решат да се отбият в „При Мерлот“. И тъй като не правеха никакви опити да бъдат приети, може би искаха да отрежат възможностите на Бил.
Къщата на Комптън бе видимо по-различна от последния път, когато бях тук — онази противна вечер, когато срещнах останалите вампири.
Майсторите наистина бяха свършили прекрасна работа. Нямах представа дали се дължеше на това, че се страхуват от Бил, или защото им е платил добре. Може би и двете. Във всекидневната оправяха тавана и слагаха нови тапети — бели на нежни цветя. Дървеният под бе почистен и направо блестеше така, както по принцип би трябвало. Бил ме поведе към кухнята. Естествено, нямаше кой знае колко неща, но пък беше светла и приятна, с чисто нов хладилник, пълен с бутилирана синтетична кръв, пфу…
Банята на първия етаж беше разкошна. Доколкото ми бе известно, Бил никога не я ползваше, поне не и според обичайното й предназначение за хората. Огледах се абсолютно смаяна. Беше огромна, заемаше площта на килера и почти половината от старата кухня.
— Обичам да си вземам душ — рече той, сочейки прозрачната душ-кабина в единия ъгъл. Беше достатъчно голяма да побере двама възрастни и може би едно-две джуджета. — И обичам да лежа в топла вода. — Кимна към разположената в центъра на помещението огромна вана, вградена в платформа от кедрови дъски със стъпала от двете страни.
Навсякъде около нея бяха аранжирани живи растения. Помещението напомняше луксозна джунгла, като в Северна Луизиана.
— Какво е това? — попитах изумена.
— Портативно спа — отвърна гордо Бил. — Струите се регулират, така силата им е според индивидуалните предпочитания. Това е джакузи — уточни той.
— Има и места за сядане — казах, поглеждайки в него.
Отвътре бе облепено със сини и зелени плочки, а отвън имаше модерен регулатор. Бил го включи и водата се раздвижи.
— Може да влезем заедно — предложи той. Усетих как се изчервих и сърцето ми започна да бие забързано.
— Например сега?
Пръстите му започнаха да издърпват блузата от черните ми панталонки.
— Ами… добре.
Не можех да го погледна в очите, когато си помислих, че това… добре де, този мъж бе видял толкова много от мен, колкото никой друг, включително и личният ми лекар.
— Липсвах ли ти? — попита той, а ръцете му разкопчаваха панталонките ми и ги сваляха надолу.