Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— Уилям — прошепна тя, като го дърпаше за ръкава. — Алдън.
— Алдън, лейди Сора е уморена и напрегната и ще язди с мен — заяви Уилям. — Ти ще вземеш нейния кон. Була ще тича след нас. — Без да чака отговор, той я повдигна и подложи ръка под крака й, за да се качи на седлото. Тя се нагласи, доволна от проявеното от Уилям внимание. Той може да е недоволен от нея, но никога няма да го покаже пред слугата й.
Уилям продължи:
— По този начин ще имаме страж зад гърба си. Чувствам, че трябва бързо да се приберем у дома.
Алдън измърмори нещо, докато се наместваше върху седлото.
— Благодаря ви, милорд. Сега, когато ви намерих, усетих как ме обзе умора. Мисля, че лорд Питър вече е организирал охрана около целия Бърк и дори отвъд него.
— Близо ли сме до замъка? — попита Сора.
— Намираме се близо до притока на потока Финджър.
— О, Уилям! — тя подскочи леко, когато той се метна на седлото. — Ако миналата нощ знаеше къде се намираме, тази сутрин можехме да се събудим в Бърк.
— Хм.
Уилям остави без внимание тази забележка. Изненадана от реакцията му, тя се питаше дали той през цялото време е знаел къде се намират. Може би просто беше искал да прекара още една нощ с нея. Тази мисъл й беше приятна, но и я разтревожи. Дали искаше да й се насити, или пък имаше намерение да укрепи своите претенции над нея?
Трябваше да се вземе в ръце. Не можеше да се омъжи за Уилям, той заслужаваше по-добра жена. Но ако се паникьосаше, нямаше да може да прояви здравия си разум и да откаже на този мъж своето най-съкровено желание. Тя трябва да мисли. Трябва трезво, да разсъждава. В края на краищата това беше една от чертите й, която предизвикваше най-силна неприязън у Тибълд.
Може би се терзаеше без нужда. Може би Уилям вярваше в това, което беше казал за брака — че бракът е работа, която решава мъжът, а нейното участие се изчерпва единствено с покорство и добро водене на домакинството. Може би той я считаше за много стара.
В дома на Тибълд Сора се бе научила да потиска своето неблагоразумие; камшикът му я бе научил на това. Но в Бърк суровите уроци бяха позабравени. С лорд Питър и Уилям тя вече не смяташе, че внимателно трябва да претегля всяка дума, преди да я каже, за да не прозвучи като предизвикателство. Тези мъже изглеждаха толкова сигурни в своята мъжественост, че фалшивото уважение на жените им изглеждаше почти като обида. Сега Уилям искаше отново да нахлузи юзда на устата й, но тя не си спомняше как трябва да я поеме. С все по-нарастващо спокойствие тя уверяваше себе си, че неговите злобни забележки не бяха нищо повече от защитна реакция на мъж, чиято молба е отхвърлена. Нищо повече. Нищо повече!
Гърдите на Уилям бяха като издялани от камък и той стоеше изправен, сякаш неговото раздразнение се бе превърнало в някаква постоянна, твърда опора. Все пак Сора знаеше как мъжете подхранват своя гняв и как омекват при женските ласки. Тя се сгуши в него и постави ръка на бедрото му. Твърдо като стомана, то беше приятно за галене. Мускулите му се стегнаха при допира на дланта й.
Алдън яздеше пред тях.
— Нямаше ме и не зная какви са плановете на лорд Питър. Вашите хора, които живеят в гората, имат ли някакъв сигнал?
— Те са свободни хора, по-стари от саксонците и никога не са били покорявани от никого. Баща ми ги е оставил да живеят по своите си закони и те предано ни служат. Ако решат да се покажат, ще ги видим. Най-добре е обаче да побързаме да достигнем до имението Бърк.
Като пришпори коня, той установи един бърз ход покрай дървета и скали, защитавайки Сора от клоните, които удряха лицата им. Той избягваше пътищата, водеше се по едва забележими белези, а Була ги следваше.
Движеха се бързо през горската тишина, нарушавана единствено от тяхното движение. Те подскочиха, когато изпод копитата на коня изпука пръчка.
Озадачена, Сора се обърна към Уилям, а сърцето й се изпълни със страх. Розовите й устни се разтвориха, за да разкрият белите й зъби. Дъхът на джоджен, който излизаше от устата й, му напомни за нейното тяло, издигнато над неговото, и за всички други божествени знаци на любовта. Лицето й изразяваше доверие, излъчваше привързаност, която той можеше да възпита в любов. Но най-напред трябваше да се завърне успешно в Бьрк. Почувства, че вратът го сърби, което беше сигнал, че някой ги наблюдава от скришно място.
— Защо не пеят птички? — попита Сора шепнешком.
— В гората има хора. — Уилям се огледа, наострил всичките си сетива.
— Дали това са хора на баща ти, или са врагове?