Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
За да се разсее, стана и отиде до дъската за шах, за да излъска фигурите. Когато вдигна царицата, тих звук накара космите на врата му да настръхнат. Приближи се до стълбата. Ето го отново, този път по-силно.
Мили Боже, тя плачеше! Бързо остави фигурката на масата. Вече беше стъпил на първото стъпало на стълбата, когато си спомни за маската. Върза я на лицето си и тръгна нагоре. Отмести завесите, позволявайки на очите си да свикнат с тъмнината. Отиде до леглото и отметна копринения балдахин.
От толкова близо тихите й ридания почти разкъсваха сърцето му. Стисна зъби, за да потисне болката, и каза:
— Нима ме мразиш толкова много, че плачеш от отчаяние в компанията ми?
Отговори му шумно хълцане, после трепереща въздишка.
— Не. Плача за загубата й. Не можем да продължаваме така. Трябва да ме пуснеш.
Дрейк действа инстинктивно. Коленичи до леглото и потърси ръцете й. Сложи ги на гърдите си, вътре в отворената риза. Радваше се, че тъмнината скрива собствените му влажни очи. Тя въздъхна, после погали силното му тяло. Той направи така, че тя да усети белега. После махна ръцете й, целуна дланите й и каза:
— Не мога да понасям, когато плачеш. Единственото, което искам, е да те видя щастлива и в безопасност. Красавице, ще се омъжиш ли за мен?
Тя понечи да отдръпне ръцете си, но той ги хвана.
— Не ме питай отново. Не мога да избирам между теб и Хенри. А ако се омъжа за теб, ще бъда принудена да го направя.
Мъката в гласа й му даде надежда.
— Трябва да разбереш, че не мога да освободя дъщерята на врага си, когато тя знае толкова много за мен. Но съпругата ми…
— Още една причина да кажа не. Ако някога се омъжа, а аз няма да го направя, ще бъде само по една причина.
Тя не я каза, но той долови забранената дума в гласа й. Можеше да й предложи материални богатства, страст и уважение, но не и това.
— Искаш повече, отколкото мога да ти дам.
— Нищо не съм искала от теб. Знам достатъчно, за да очаквам да получа чувства от един камък. Спести болката и на двама ни и ме пусни.
Той като опарен пусна ръцете й върху покривката и се изправи, удряйки главата си в колоната на леглото. Изпсува. Тя успя да потисне нервния си смях.
— Това не е краят. Ще се видим на закуска.
Калиста се въртеше в леглото. Поне сълзите й бяха престанали. Не можел да понася сълзите й, когато той самият ги беше предизвикал? И как се осмеляваше да й предлага изкушаващото усещане за допир, без да й позволява да го види? И да продължава да я обижда с неискрените си предложения?
Калиста беше толкова заета да усмирява гнева си, че беше необходимо известно време, преди да чуе гласа.
Не можеше да разбере и дума, но разпозна гласа на Дрейк и един по-тих мъжки глас. Посетител? Това не се бе случвало досега. Калиста опипа в тъмнината за роклята си, знаейки, че ще привлече вниманието им, ако запали лампата. Когато се облече, тя се промъкна зад завесата, която скриваше леглото. Премига срещу светлината и погледна към Дрейк. Беше обърнат с гръб към нея и скриваше другия мъж, който явно беше по-нисък от него.
Калиста тръгна тихо надолу по стълбите. Скри се зад една висока ракла. Когато се успокои достатъчно, надзърна. Премига и се опули.
Сърцето й се сви. Ако се бе съмнявала за значението на печатарската преса, вече не можеше да го прави.
Никога не беше виждала този мъж на живо, но го разпозна по описанията, които бе чела във вестниците.
Джон Уилкс, лидер на движението за парламентарна реформа, можеше да бъде тук, в тайното скривалище на Дрейк, само по една причина.
Глава 7
— Да, познавам го — каза Уилкс. — Не бих казал, че някога съм смятал, че е особено привързан към Короната. Куотърмейн е лоялен единствено спрямо себе си.
— Така е. Но иска една моя гостенка. Ще направи всичко, за да я спечели, и славата, която ще придобие, като помогне да ни хванат, няма да навреди на амбициите му. — Дрейк наля на госта си втора чаша порто. — Изпратих ти бележка веднага щом разбрах какво се е случило.
Уилкс отпи от чашата си. Не беше висок, нито красив, но имаше някакво излъчване, което привличаше хората… когато си направеше труда да го използва.
— Това налага промяна в плана, разбира се. Ще напиша писмото отново и ще се наложи да сменим датата на товаренето на стоката. Не ми се ще да удължаваме срока с цяла седмица сега, когато станахме толкова ефективни, но може би пък очакването ще помогне на каузата ни. Сигурен ли си, че пресата е на сигурно място там, където си я сложил?
— Засега, да. Освен ако обстоятелствата не се променят.
Учудването направи Уилкс да изглежда почти красив.