Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
— Вие ли ще сте моят учител? — запита Дру и погледна с недоверие този смешен и любезен мъж.
— Аз ли? Не, не — гласът на Томи бе мелодичен, все едно че пееше. — Мили мой, моите кости вече са много стари. Нямам енергията, който ще ми трябва за ученик като теб. А си имам и работа.
— Тогава?
— Едно момче — С весела гордост Томи се обърна към едно дете, което стоеше мълчаливо до него. Едно миниатюрно копие на Томи, по-нисък от самия Дру, въпреки че по-късно щеше да разбере, че е на четиринадесет години.
— А, ето те и теб. Това е моят внук — той се засмя и се обърна към Дру. — Баща му е в местния батальон и предпочита синът му да е тук, вместо в Непал. Виждат се, когато е свободен, макар че се случва рядко. В момента той помага в разрешаването на един небезопасен спор в Южна Африка.
Както научи по-късно, второто име на Томи Втори бе следствие на английските опити да се справят с конфузната прилика на имената на тези хора, които идваха от имената на племената, към които принадлежаха (както името на Томи — Лимбу). Тъй като бюрокрацията не можеше да различи един Томи Лимбу от друг, още повече на хартия, вместо Лимбу бе избрано Втори.
Но Томи Втори беше много различен от своя дядо. Той не се усмихваше. Дори не каза „здравей“. Дру усети неговото безразличие и се опита да превъзмогне съмненията си как изобщо те двамата щяха да се разбират — и на какво ли можеше да го научи това намусено момче.
Съмненията му се изпариха след половин час. Оставени сами, те излязоха на тясната улица, където Томи Втори го уведоми на перфектен английски, че Дру трябва да пребърка едни джобове.
Дру не можеше да скрие учудването си.
— Но чичо Рей ме доведе тук, защото бандата, с която скитах, правеше точно това. Той не искаше…
— Не — прекъсна го Томи Втори и вдигна пръст като магьосник. — Не кои да са джобове, а моите.
Изненадата на Дру нарасна.
— Само че първо трябва да разбереш как ще се почувстваш, когато някой ти го направи на теб.
— И ти ли ще направиш това? — запита Дру с недоверие.
Томи Втори не отговори. Направи знак на Дру да го последва. Те завиха зад ъгъла. Не толкова уверен, Дру се озова в една още по-тясна уличка, пълна с купувачи, велосипедисти, търговци и сергии с тенти. Глъчката от гласове и миризмата на гранясало олио беше непоносима.
— Брой до десет — предложи Томи. — След това тръгни по улицата. До края на третата пресечка ще имам портфейла ти. — И той посочи задния джоб на Дру.
— До края на третата, значи? — Объркването на Дру премина в интерес.
Той погледна към уличката, пълна с народ. Заинтригуван, премести портфейла си от задния в по-тесния преден джоб. След това се усмихна самодоволно.
— Добре, давай. Но не ми изглежда честно. Имам предвид, докато броя не трябва ли да си затворя очите? Да можеш да се скриеш някъде.
— Че защо? — Все тъй начумерен Томи Втори тръгна по улицата.
Дру веднага започна да брои. Едно, две… Наблюдаваше как Томи си проправя път сред тълпата. Три, четири, пет…
Изведнъж замръзна. Томи беше изчезнал. Дру застина, огледа се. Как ли го направи? Като камък във вода, Томи Втори просто бе погълнат от водовъртежа на тълпата. Докато осъзнае трика, на който току-що бе свидетел, Дру се сети, че не е успял да изброи до десет.
Трик ли? Ами сигурно това беше всичко, което ще се случи, реши Дру. Просто номер. Възвърна си самоувереността и тръгна по улицата. Но когато попадна в тълпата, осъзна, че е много по-сложно, отколкото си мислеше. Имаше толкова много възможности. Дали да върви бавно или бързо, да внимава или да се прави на разсеян? Да се оглежда, за да се предпази от Томи или да гледа напред и да избегне…
Някакъв велосипедист мина толкова близо, че Дру трябваше да скочи вдясно. Налетя на възрастна китайка, която носеше кошничка с бельо от пералнята. Тя извика нещо, което сигурно не беше много приятно, но той не разбра. Всички момчета на улицата се оправяха много по-добре с неговия език, отколкото той с техния. Може би чичо Рей имаше право по отношение на училището. Дру чу някакъв вик зад себе си, обърна се стреснато, но не видя откъде идва. Препъна се в тротоара и се блъсна в количка, пълна с плодове. Ръкавът на ризата му се изцапа. Продавачът се развика, Дру посегна да му плати и се сети, че ако извади портфейла си…
Томи Втори. Огледа се подозрително, усети топка в стомаха си и се втурна напред през тълпата. Продавачът продължи да вика по него. Скоро виковете се смесиха с глъчката наоколо. Миризмата се засили — препържено олио, препечено месо, гнили зеленчуци… Започна да му се повдига.