Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
Сърцето на Дру биеше гордо.
— Значи аз…
— Направи го веднъж. Но веднъж не е завинаги. Искаш ли да опитаме пак?
Следващият път Дру отново намери собствения си портфейл. Но Томи изобщо не го поздрави. Младият, но мъдър непалец изглежда смяташе това за нещо съвсем естествено.
— Сега минаваме към по-трудното.
— Какво? — Настроението на Дру мигновено спадна.
— Ти вече доказа, че не мога да задигна портфейла ти. Можещ ли обаче да вземеш моя?
— Ами да опитаме.
Дру се вмъкна в тълпата, огледа се в търсене на шанса си, промъкна се. Томи хвана ръката му.
— Знаех всяка секунда къде си. Ти не беше невидим. Опитай пак.
И „Нека тълпата да те погълне“.
И „Отхвърли всичко, което може да те разсейва“.
И „Нищо не трябва да отвлича вниманието ти.“
„Трябва да го направиш, за да оцелееш.“
Три дни по-късно Дру стоеше облегнат на стената на „Бар и грил“-а. Томи видя позата му и очите му заблестяха с разбиране. Той бръкна за портфейла си, но извади другия.
— Когато един портокал ме удари по рамото ли? — запита Томи Втори.
— Платих на едно хлапе да те замери.
— Много глупаво от моя страна, обърнах се натам. Защото бях сигурен, че не си ти.
— А аз бях зад тебе.
— Чудесно! — разсмя се Томи. — Ама че гот, голям майтап!
— Само че не забрави ли нещо?
Томи Втори погледна учудено. Изведнъж разбра и сви рамене.
— О да, разбира се.
И без каквато и да е неприязън извади един долар и го даде на Дру.
Защото този път Дру се бе хванал на бас.
И така, вървейки по Дванадесета улица, Дру си мислеше за Томи. Не беше го виждал след като обучението приключи, но Томи и неговите уроци останаха завинаги в паметта му.
„Смеси се с тълпата на улицата. Освободи съзнанието си. Стани невидим. Концентрирай се.“ Дру се подчиняваше на тихия, възпитан, с британски акцент глас и знаеше, че всичко ще бъде наред. Той премина първата пресечка, прекоси улицата и продължи.
Но Дру нямаше намерение да стига по-далеч от средата на втората пресечка. Тактиката му изискваше търпение, изключително внимание, използване на няколко подхода от различни посоки и постепенно стесняване на периметъра. След като стигна средата, доволен, че не привлече ничие внимание, той прекоси улицата и се върна назад, по пътя, по който беше дошъл. На първата пресечка тръгна на юг, зави по Десета улица, която бе успоредна на сградата с кафявите плочки, след това продължи на север, за да излезе отново на Дванадесета. Сега отново бе на три преки от целта, но този път от обратната страна. Сля се с ритъма на улицата, изследвайки всяка подробност пред себе си, и започна да разузнава. Когато достигна средата на втората пресечка, Дру отново прекоси улицата и се върна.
Така, добре, помисли си той. Стесних периметъра и все още всичко изглежда безопасно. Досега не ме атакува никой. Ако къщата се наблюдава, то копоите ще са вътре и на срещуположната страна.
Знаеше точно какво търси. Първо кола. Трябва да се очаква, че ако наблюдаваният напусне района, той или тя ще вземат такси. Значи наблюдателите са с кола, за да ги проследят. Но проблемите с паркирането бяха толкова големи, че като си намериш веднъж място, не смееш да го изтървеш. Освен това трябва да стоиш и близо до колата, в случай че наблюдаваната цел изчезне бързо. Двама мъже в кола биха привличали вниманието. Значи единият стои вътре, а другият си е намерил удобно място за наблюдение в някоя близка сграда.
Съществуваха различни варианти, затова Дру внимателно се огледа. Може би кола с вдигнат капак и някой, който бърника мотора, каравана с много антени, мъж с чадър на ъгъла.
Видя това, което му трябваше. На западния край на блока с кафявите плочки един мъж седеше в тъмносиня кола (никога не се използваха светли!) и много повече бе заинтересуван от сградата с кафявите плочки, отколкото от блондинката с тясна кожена пола, която мина покрай него.
Слей се с ритъма на тълпата, момче, каза си Дру. Ако го изискват обстоятелствата, изглеждай дори разсеян, макар че не си.
Дру не беше сигурен къде е вторият наблюдател. Всъщност предполагаше, че трябва да са поне още двама, един близо до сградата, и трети, който да се качи в колата с шофьора, за да тръгне след целта, когато тя слезе от таксито.
Но тяхната основна цел, припомни си Дру, не беше да наблюдават брата и сестрата Хардести. Къщата с кафявите плочки бе само стръв. Аз съм причината те да са тук и те следят Арлийн или Джейк само защото е възможно аз да се опитам да се свържа с тях някъде другаде, а не тук.