Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
Сякаш кабинката се разклати.
— Но, това е… — думата „невъзможно“ заседна в гърлото му. — Видях го вчера сутринта.
— Това се случи снощи.
— Но как? — Гласът на Дру пресипна от шока. — Той умираше. Знаех това. Но лекарите му даваха живот до края на годината.
— Да, но не болестта го уби.
Зашеметен, Дру затвори телефона. Насили се да тръгне. Знаеше че трябва да напусне Конкорд колкото може по-скоро. В случай че обаждането му е било прихванато. Нуждаеше се от място, където да се чувства сигурен.
Не си позволи лукса да скърби.
Трябваше да се опита да проумее.
Почти не усети как пропътува разстоянието до Лексинктън, намиращ се на единадесет километра от Бостън. Очите и съзнанието му бяха замъглени от болката. Той остави мотоциклета на една тиха странична уличка. Съмняваше се, че рапорта за кражбата е стигнал до Лексинктънската полиция толкова скоро.
Яркото слънце напълно контрастираше с мрачното му настроение. Той тръгна през градчето, претендиращо, че е мястото, където е започнала войната за независимост.
Пръстите му бяха свити. Почти не забелязваше позлатените от есента дървета, мириса на пушек или шепота на падащите наоколо листа. Беше изпълнен с мъка и ярост.
Миналата нощ отец Хафър говорил с някого по телефона. Казал на другите свещеници, че трябва да излезе. Прекосил улицата пред църквата и там го ударила кола. На тротоара. Силата на удара го хвърлила чак до вратата на църквата.
„Той не се е мъчил…“
„Как можете да знаете“.
„Нямаше много кръв. Шофьорът не спрял. Трябва да е бил пиян. Така да загуби управление! Да излезе от платното! Полицията все още не го е открила, но когато го намерят… Законът не е достатъчно строг. Бедният човек, толкова малко време му оставаше и така глупаво да го загуби заради една пияна, безотговорна свиня!“
Дру стисна още по-силно юмруци.
Телефонно обаждане? Ударен от кола на тротоара? Основното звено между моя предишен живот и манастира. Отец Хафър, убит от пиян шофьор?
Глупости!
Дру усети малкото вързопче в джоба си. Пластмасовото пликче. Телцето на Малкия Стюарт. Сети се за мъртвите монаси. Някой трябваше да плати за всичко, което стана през тези ужасни дни.
— Свържете ме с епископа! — Гласът на Дру бе висок, груб. Стоеше в кабината и гледаше към мотоциклета в уличката, а после и към туристите на поляната.
— Ужасно съжалявам…
Дру разпозна гласа. Беше Пол.
— …но Негово Преосвещенство не е тук сега. Ако искате оставете името и телефонния си номер.
— Той ще говори с мен.
— А кой…
— Само му кажете — човекът с мишката.
— Добре. Той наистина иска да говори с вас.
Дру чу прищракване. Погледна часовника си и се обзаложи — петнадесет секунди. Но епископът дойде по-рано, на дванадесетата.
— Къде сте? Очаквах обаждането ви. Какво стана в…
— Семинарията ли? Смехория. Надявам се вие да ми кажете.
— Телефонът ми звъни по този повод от пет сутринта. Питах ви какво…
— Двама свещеници се опитаха да ме убият. Ето това се случи! Те убиха Хал. И още един, друг свещеник, се криеше в изповедалнята!
— Полудяхте ли?
Дру замръзна.
— Двама свещеници се опитали да ви убият? На кого ги говорите? И Хал бил мъртъв? Току-що получих бележка от него. Това, което искам да знам е, защо убихте онези семинаристи. Защо нахлухте в дома, изплашихте свещениците до смърт и откраднахте колата ми?
Дру почувства как сърцето му се превръща в парче лед.
— И още нещо — тези ваши фантазии.
— Какви фантазии?
— За манастира. Слава богу, че изпратих йезуитите да проверят. Ако кардиналът и аз бяхме известили полицията, щеше да бъде катастрофа. Нямаше никакви тела в манастира.
— Какво?
— Нямаше никакви убити монаси. Мястото е пусто. Не разбирам къде са отишли, но докато не науча повече, нямам намерение да излагам Църквата.
— Значи избрахте първия вариант. Скрито-покрито. И ме изоставяте сам.
— Нямам намерение да ви изоставям. Аз също имам няколко въпроса и искам отговорите им. Слушайте внимателно. Няма да е умно да дойдете в кабинета ми. Ще ви кажа къде.
— Оставете това.
— Не ми говорете така. Ще ми докладвате на адреса, който ви кажа.
— Не.
— Предупреждавам ви. Не усложнявайте сам ситуацията, в която сте. Вие сте дали обет. Вашият епископ ви нарежда!
— Нищо не ви дължа. Направих това, което вие искахте. Последствията бяха ужасни.
— Много съм разстроен от вашето отношение.
— Почакайте, докато си видите колата.
Дру тръшна слушалката.
Нетърпелив, той възседна мотоциклета. Гърдите още го боляха от удара в кормилото. Но го боляха още повече от скръб и гняв. Завъртя ръчката. Моторът изръмжа.