Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
Но къде да отиде? Какво трябва да направи?
Църквата, вече беше ясно, не можеше да му бъде убежище. Някой някъде по веригата беше предател и не можеше да се разчита на нея. Епископът може би — не, той сигурно беше искрен, толкова, колкото объркан беше Дру.
Пол, секретарят на епископа? Но епископът му вярваше безрезервно.
Тогава кой? И което бе по-важно, защо?
И какъв бе оня славянски свещеник със странния червен камък на пръстена и четиридесет и пет калибровия пистолет, скрит в изповедалнята?
Добре. Дру прехапа устна. Към Църквата нямаше повече задължения. Само към Господ. И към себе си. Трябваше да спаси душата си.
Трябваше да забрави, че е бил в манастира. Трябваше да забрави, че се бе оттеглил от предишния си начин на живот. Да си представи, че все още е в играта. Какво би направил, ако не можеш да вярваш никому, ако се страхуваш от враг?
Отговорът беше ясен. Инстинктът му го подсказа. Помисли си с гордост, за което помоли Бог да му прости, че някога бе най-добрият. Все още беше. Шестте години не бяха притъпили уменията му.
Да. Той завъртя ръкохватките, моторът изръмжа. Но Дру не тръгна към Бостън. Не на изток, а на запад.
Към Ню Йорк. Към единствените хора, на които можеше да разчита. Към своята бивша любовница и своя бивш приятел. Арлийн и Джейк.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Възкресението
Кафявите плочи, с които бе облицована сградата на Дванадесета улица, намираща се близо до Вашингтон Скуеър, му бяха познати отпреди. Възможно беше, разбира се, приятелите му да не живеят вече тук, затова преди да започне наблюдението, Дру трябваше да провери дали това е така. Първо откри кабина, която не беше обрана от вандали и имаше телефонен указател. Пулсът му се ускори, когато на буквата X намери името Хардести, Арлийн и Джейк.
Адресът бе същият.
Но дали в момента бяха в града. Дру беше длъжен да разбере това. Проблемът бе, че не можеше просто да се обади. Съществуваше вероятност телефонът да се подслушва. А той не искаше да подсказва на враговете си, че е наблизо. Те може би се бяха досетили, че ще се опита да влезе в контакт с Арлийн и Джейк.
Дру привърза мотоциклета към една метална ограда близо до Вашингтон Скуеър и прекоси големия парк без да обръща внимание на наркоманите и продавачите по пейките. Подмина детските площадки и се запъти към внушителната, покрита с надписи и рисунки арка, с която започваше Пето авеню — огромна артерия, простираща се на север докъдето ти поглед стигне. Небето беше покрито с облаци, но времето бе топло — около петнадесет градуса. Обичайната тълпа музиканти под арката свиреше нещо тъжно, сякаш мрачното небе предупреждаваше, че няма да свирят още дълго тук.
— Искаш ли да спечелиш пет долара?
Младежът, когото избра, седеше встрани, под едно голо дърво, и сменяше скъсаната струна на китарата си. Дълга руса коса, брада, яке във военни цветове, скъсани на коляното джинси и един пръст, който се подаваше от маратонките.
Той му хвърли поглед, изпълнен с подозрение. Гласът му бе учудващо гърлен:
— Я се разкарай.
— Не ме разбирай погрешно. Предложението ми не е мръсно. И не е незаконно. Трябва само да се обадиш по телефона вместо мен. Ще ти кажа защо. Дори ще кача цената на десет.
— Само за да се обадя по телефона?
— Защото съм щедър.
— И не е нито незаконно, нито гадно?
— Гарантирам ти.
— Двадесет.
— Добре. Какво да се прави!
Можеше да му плати и повече. Миналата нощ беше ловувал по тъмните улици, като се правеше на лесна плячка за нападатели. Три пъти го спираха. Първият път го заплашиха с пистолет, а после с нож и въже. Остави всеки от тях със счупена капачка на коляното и извита ръка („За вашето изкупление. Идете си в мир и не грешете повече!“) и им взе всичките пари, които намери. Бизнесът излезе доходен. Плячката бе двеста двадесет и три долара, достатъчна, за да си купи подплатена тъмна полушубка и ръкавици. Но въпреки че можеше да бъде и по-щедър, благодарение на това, което му бе останало, той не искаше да събуди подозрение у младежа, като му даде много повече.
Както изглеждаше, момчето просто не вярваше на късмета си.
— Е, къде са парите?
— Половината сега, половината после. Значи трябва първо да намерим телефон. Аз ще набера номера. Ще ти дам слушалката. Ако отговори мъж, ще питаш дали е Джейк. Ще му кажеш, че живееш на долния етаж и си много ядосан от шума миналата нощ. От купона. Не са те оставили да спиш.
— Имаше ли наистина купон?
— Откъде да знам! Но върши работа. Бързо затваряш телефона. Ако се обади жена, казваш същото, но първо ще я питаш дали е Арлийн.