Братството на камъка

Изпълнените с болка очи на Дру казаха всичко.

Следващият път, когато Дру изчезна от училище и скитосва с китайчетата, Рей предложи компромисно решение:

— Не може да продължаваме така. Много е опасно. Това, което искаш да научиш, не си заслужава риска. Как се чувстваш след това, което стана с родителите ти, си е твоя работа. Не ме разбирай погрешно. Кой съм аз, за да кажа дали е правилно или грешно? Но поне го прави както трябва.

Дру го погледна накриво, но все пак беше заинтригуван.

— Да започнем с това, че не можеш да разчиташ на учители пета категория. И в името на Бога, не пренебрегвай нещата, които ще научиш в училище. Те също са важни. Повярвай ми, този, който не знае история, логика, математика и изкуство, е точно толкова безпомощен, колкото и този, който не разбира законите на улицата.

Изражението на Дру се промени — видимият интерес, изписан на лицето му, се смени с недоумение.

— О, не очаквам да ме разбереш веднага. Но мисля, че ме уважаваш достатъчно, за да знаеш, че не съм глупак.

— Пета категория учители ли?

— Обещай ми, че няма да бягаш повече от училище и ще завършиш. В замяна… — Рей се поколеба.

— Какво в замяна?

— Ще ти намеря истински учител. Някой, който наистина познава законите на улицата, който може да те обучи на неща, каквито твоите приятелчета не са и сънували.

— И кой е той?

— Първо уговорката ни.

— Но кой е той?

Така започна най-вълнуващото време от живота на Дру. На следващия ден след училище Рей го заведе в едно ресторантче в стария град, където храната, макар и азиатска, не беше китайска. И където собственикът — дребен, стар човек, с кръгло, приветливо лице и удивително лъскава черна коса — му бе представен като Томи Лимбу.

— Томи е „гурка“ — обясни Рей. — Сега се е оттеглил, разбира се.

— Какво е Това „гурка“?

Томи и Рей се разсмяха.

— Ето че вече научи нещо. Гурка — Рей се обърна към Томи, и почти се поклони — са най-добрите наемни войници в света. Те идват от един град с това име в Непал — планинска страна на север от Индия. Основният поминък в района е износа. На войници. Главно за английската и индийската армии. Когато работата е много опасна за другите войници, изпращат гурка. И готово. Виждаш ли оня крив нож, който виси на стената зад бара?

Дру кимна.

— Нарича се „кукри“. Запазена марка за гурка. Само видът му кара и най-храбрите мъже да изтръпват.

Дру погледна скептично кривия къс нож, сетне безличния непалец, после пак ножа.

— Може ли да го взема? Да пипна острието?

— Няма да ти харесат последствията. Гурка си имат правила. Извадиш ли ножа от калъфа му, трябва да пуснеш и кръв. Ако не кръвта на врага си, то своята собствена.

Устата на Дру остана отворена.

Томи се разсмя, а очите му блеснаха.

— Бъди по-милостив — той изненада Дру не само с добрия си английски, но и с британското си произношение. — Не бива да плашим момчето. Ще си помисли, че съм ужасен терорист.

— Томи живее в Хонконг, защото много гурка служат в английските казарми тук. Когато не са заети, обичат да се хранят при него.