Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
Още в Бостън, докато се разхождаше сред младежите, Дру бе забелязал, че много от тях, а дори и възрастните носят подобни слушалки на ушите си. Понякога успяваше да дочуе музика от тях. Беше отишъл в един музикален магазин и разбра, че слушалките принадлежат на едно радио с магнетофонче, наречено „уолкмен“. Добре облечените мъже не носеха уолкмени, макар че слушалките бяха нещо доста естествено и не привличаха внимание. Значи той не слушаше музика, а поддържаше контакт с шофьора в колата чрез малка двупосочна радиостанция. Пияницата можеше да си кара наоколо целия следобед и въпреки това да знае къде точно и кога да вземе партньора си.
Макар че бе само четири и половина, следобедът бе мрачен и човек имаше чувството, че е привечер. Дру спря мотора до бордюра, рискувайки глоба. Колите го подминаваха. Той пък не обръщаше внимание на студения дъжд и гледаше петдесетина метра напред, където Арлийн влезе в един магазин.
Беше отгатнал къде отива. Витрините на магазина бяха пълни със спортни стоки, повечето за алпинисти. Спирали, леки найлонови въжета с различни дължини, котки, чукчета, примки, чанти и сакове за излети, катерачески обувки. Какво ли не.
Магазинът продаваше спортни стоки, но беше специализиран и катерачите от целия северозапад знаеха за него. Самият Дру няколко пъти бе идвал тук с Арлийн и Джейк.
Въртящата се стъклена врата я скри. Добре облеченият със слушалките намери пролука в потока от коли, прекоси улицата и застана до витрината, откъдето можеше да я наблюдава, без тя да го забележи.
Но ако погледнеше в другата посока, щеше да види Дру.
Тъмносинята кола скоро щеше да се появи. Дру обърна мотоциклета и се върна до кръстовището. Прекоси авенюто и се отдалечи достатъчно, за да не може пияницата да го забележи, когато мине с колата. Въпреки дъжда и разстоянието, все още можеше да наблюдава мъжа до магазина и да види кога Арлийн ще излезе оттам.
След двадесет минути тя наистина се появи с три пакета.
Късметът й беше удивителен. Веднага успя да вземе такси. Но късметът на преследвачите й също беше голям — тъмносинята кола се появи зад ъгъла в мига, в който таксито тръгна. Добре облеченият седна отзад и потеглиха.
Тогава късметът на Дру изневери.
Докато изкара мотоциклета на улицата и го подкара, светофарът пред него светна червено. Изчака, но вече беше късно.
Мъжът зад щанда приличаше на швейцарец — висок, румен, синеок и русокос. Около тридесетте, реши Дру. Беше отлично сложен — широки рамене, мускулести ръце и гърди. С енергична усмивка той се обърна в мига, в който въртящата врата се затвори зад гърба на Дру. Акцентът му бе повече на жител на Бронкс, отколкото швейцарски:
— Ама че кучешко време, а? Щастлив съм, че не съм навън. — Той направи жест с ръка. — Искате ли кафе? Целият сте мокър. Имате вид, сякаш всеки момент ще хванете бронхопневмония.
Дру му отвърна с усмивка:
— Кафе ли? Изкушен съм, но ме прави много нервен.
— Без кофеин?
Дру се зачуди за какво ли говори. Кафе без кофеин? Това пък какво беше!
— Не, благодаря. Бях в магазина отсреща и видях една жена да влиза тук. Добре сложена, спортен тип, кестенява коса, с раничка вместо чанта. Заприлича ми на една приятелка — Арлийн Хардести.
— Точно тя беше. Тя и брат й си купуват доста неща оттук.
— О, добрият стар Джейк. Но ми се струва, че я изпуснах.
— Преди десет минути си отиде.
Дру беше отчаян.
— Е, това е все едно да пропуснеш колчето! Не съм я виждал толкова време, че се чудя мога ли да й позвъня.
— Какво казахте за колчето? Да не би да сте катерач? — попита мъжът.
— Напоследък нямам много време, но някога много се катерех. С Джейк и Арлийн. Може би трябва да ги попитам няма ли да излизат скоро в планината.
— По-скоро отколкото си мислите. Най-добре веднага влезте във връзка с Арлийн. Тя затова беше тук. Смени изхабеното си оборудване. Тръгва утре. Всъщност ще й направите услуга, ако й се обадите и отидете с нея.
— Услуга ли?
— Каза ми, че отива сама. Не знам колко спазвате правилата, но дори и най-големите катерачи не бива да се катерят сами. Просто не трябва. Разбира се, тя знае какво прави, но ако недай си боже стане нещо? А и скалите, които ще изкачва, са доста опасни.
— Къде ще ходи?
— Рога на Сатаната в Пенсилвания.