Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
— Бхагавади го усети — каза Макферсън. — Внимавай, махуте, слонът да не тръгне назад или тигърът да го захапе за хобота, както стана миналата година.
— Не се тревожи, господарю.
От тръстиката се надигна страхотен рев. Бхагавади спря, потръпна целият и издаде глух рев.
— Напред! — викна капитан Макферсън, чиито пръсти се сключиха около спусъка на пушката. Махутът бодна с кука слона, който почна страхотно да пухти, като нави нагоре хобота си и издаде двата си остри зъба. Направи още две крачки и спря. От тръстиките излетя като снаряд един огромен тигър и в същото време капитанът стреля.
— Гръм и мълния! — викна ядосано.
Тигърът тупна сред тръстиките, без да бъде докоснат. Хвърли се още два пъти във въздуха със скокове от дванадесет метра и изчезна. Бхарата откри огън към гъсталака, но куршумът пръсна главата на едно от кучетата, което се влачеше полуразкъсано между тревата.
— Но що за дяволски е този тигър? — каза капитанът, намусен. За втори път се изплъзва от куршума ми Каква е тази работа?
Бхагавади тръгна отново, но много внимателно, като си разчистваше пътя с хобота, но всеки миг бе готов да го прибере. Направи още стотина метра, предхождан от кучетата, които сновяха напред-назад, за да открият следите на тигъра, накрая спря решително и отново взе да трепери и пухти. Пред него, на по-малко от двадесет метра имаше едно пространство със захарна тръстика. До ловците достигна полъх на вятър, пропит от остра миризма на дивеч.
— Виж, виж! — викна капитанът.
Тигърът изскочи от тръстиките и светкавично се насочи към слона, който от своя страна насочи зъбите си. Стигна почти до него, убягвайки куршумите на ловците, сви се на кълбо и се изхвърли право към челото на слона, опитвайки се с единединствен замах на лапата си да събори махута, който отскочи назад с вик на ужас. За малко да го достигне, когато от далечината отекнаха острите звукове на рамзинга. Необяснимо защо, тигърът рязко се извърна и се впусна към джунглата.
— Огън! — викна капитан Макферсън и изпразни карабината си.
Тигърът нададе страшен рев, падна, отново стана, прескочи гъсталака и се строполи оттатък неподвижен, сякаш бе прострелян.
— Ура, ура! — извика Бхарата.
— Добро попадение! — възкликна капитанът, оставяйки още димящото оръжие. — Спусни стълбата.
С големия нож в ръка капитан Макферсън стъпи на земята и се насочи към храсталака. Тигърът лежеше безжизнен до един храст. За своя голяма изненада капитанът не забеляза по тялото на звяра никаква рана или следи от кръв по земята. Макар да знаеше, че понякога тигрите се преструват на умрели, за да нападнат неочаквано ловеца, той се канеше да се върне, но не му стигна време. Тайнственият звук на рамзинга отново се чу и сякаш бе сигнал за тигъра да се нахвърли срещу капитана, когото повали веднага. Огромната му уста с остри зъби зина над него, готова да го разкъса. Прикован на земята и неспособен да си послужи с ножа, капитан Макферсън нададе тревожен вик:
— Помощ!… Загубен съм…
— Дръжте се, тук съм! — чу се силен глас.
Един индиец изскочи от храстите, сграбчи тигъра за опашката и го метна встрани. Чу се яростен рев. Подлудяло от гняв, животното веднага се надигна, за да се хвърли върху новия неприятел. Но случи се нещо странно, невиждано: щом зърна този човек, звярът рязко се обърна и светкавично изчезна в непроходимия шубрак на джунглата.
Здрав и читав, капитан Макферсън веднага се изправи. Силно учудване се изписа по лицето му. На пет крачки от него стоеше мускулест индиец, с гордо вдигната глава и широки, яки рамене. Малък, извезан със сребро тюрбан покриваше главата му, а около бедрата си носеше препаска от жълта коприна, стегната на кръста от кашмиров пояс. Този човек, който бе излязъл тъй дръзко срещу тигъра, не носеше никакво оръжие. Със скръстени на гърдите ръце, неподвижен като статуя и с искрящ от смелост поглед той с любопитство оглеждаше капитана.
— Ако не се лъжа, дължа ти живота си — рече капитанът.
— Може би — отвърна индиецът.
— Без твоята смелост, сега щях да бъда мъртъв.
— Наистина.
— Дай ми ръката си, ти си храбрец.
Не без вълнение, индиецът стисна ръката, която Макферсън му подаваше.
— Сарангуи — представи се индиецът.
— Няма никога да забравя името ти. Известно време помежду им настъпи мълчание.
— Какво мога да направя за теб? — подхвана капитанът.
— Нищо.
Макферсън извади кесия, пълна със златни стерлинги, и му я подаде. Индиецът я отказа с благороден жест.
— Не знам какво да правя със златото — каза той.