Огненият човек
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван П. Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият човек». Краткое содержание книги:
— Карамура! — повтори Алваро. — Вече съм чувал тази дума. Какво означава тя? — попита той юношата преводач.
— Огнен човек! — каза уплашеният юноша. — Вие да не сте повелител на огъня?
„Ето една титла, която ще накара всички бразилски племена да се страхуват от мене — помисли си Алваро през смях. — Славата ми е осигурена.“
— Иди, кажи на предводителя си, че Карамура е готов да убие змията, която изяжда неговите воини — каза Алваро, като се обърна към своя преводач. — И бог да ни помага при бягството! — прошепна той на Гарсия.
Предводителят, смирен и разтреперан, се приближи до него и заповяда на преводача да му съобщи следното:
— Ти си най-могъщия пиайе от всички на този свят. Онзи, който беше на тупинамбите и когото исках за заловя и да го направя свой пиайе не струва нищо, в сравнение с теб. От този момент нататък ти оставаш завинаги при нас и ще ни заповядваш като предводител. С теб ще бъдем непобедими и няма да ни липсват пленници за ядене.
— Злодей — каза Алваро на Гарсия, когато думите на предводителя му бяха преведени. — Той иска да ни направи доставчици на човешко месо! Почакай до довечера, гълъбче! Ще видим дали утре ще имаш пиайе с бяла кожа!…
— Значи тази вечер ще избягаме, така ли? — попита Гарсия.
— Да, вече реших. Да се възползваме от паниката, която произведе нашето оръжие…
— Ще отидем ли да търсим моряка?
— Да, този човек ни е необходим повече от всякога. Пък и в него остана твоята пушка! Ако имаме две пушки, ще бъдем непобедими и дори можем да се опитаме да достигнем до испанските селища. Нямам никакво желание да завърша живота си сред тази отвратителни диваци… Сега да отидем да вечеряме, а после ще помислим за змията…
Алваро махна величествено с ръка към предводителя и воините, които се бяха прострели в краката му и каза на предводителя, че иска да вечеря, преди лова.
Страхът и почитанието, които Алваро внушаваше на еймурите ги направиха доста щедри и всички воини побързаха да донесат по нещо, така че скоро целият под на колибата се покри с различни ястия.
— Да не би да възнамеряват да ни угоят и след това да ни изядат! — отбеляза Алваро през смях. — Признавам, че това изобилие никак не ми се нрави!
— Няма да посмеят — възрази Гарсия. Сега те вярват в нашето могъщество и ни почитат като божества.
— О! Не трябва да се доверяваш на почитание то на тези хора. Няма да се учудя, ако пожелаят да опитат вкуса на месото на боговете. Не, момче, по-добре да избягаме и да се лишим от цяло то това изобилие.
XXI
Бягството
Преди залез слънце двамата пиайе излязоха от селото, придружавани от предводителя, преводача и десет от най-смелите воини. Всички се запътиха към гората, където беше страшната змия. Алваро вече беше обмислил плана, затова решително се противопостави на желанието на предводителя да събере колкото се може повече воини. Той каза, че е достатъчно да отиде сам, но еймурите не му се доверяваха напълно, затова изпратиха с него един малък отряд. Алваро никак не се нуждаеше от тези диваци, но за да не събуди подозрение у предводителя се съгласи да го придружат. Впрочем, сега той не се боеше никак от тях, защото имаше пушка и знаеше, че всеки момент може да ги накара да се разбягат. Гората беше станала толкова гъста, че Алваро не би могъл да мине през този гъсталак, без помощта на индианците, които му проправяха път.
— Змията си е избрала хубаво убежище, — отбеляза той — Уверени ли сте, че е тук?
— Вчера са я видели тук — отговори преводача.
— Голяма ли е?
— Дебела колкото тялото ви.
— А дълга ли е?
— Да… огромна.
— Тук ли е леговището и?
— Тя живее по дърветата, затова ви съветвам като наближим, да поглеждате нагоре. Тя има навик да се заплита около някой клон и от там да се хвърля върху жертвата си.
— Ще гледам внимателно — каза Алваро. — А ти, Гарсия, бъди близо до мен, защото съм уверен, че в момент на опасност, всички тези доблестни воини ще се изпокрият като зайчета. — — И ние ще се възползваме от това, нали? — каза Гарсия.
— Да и ще побегнем в противоположна посока. Няма да пропуснем този шанс.
В този момент предводителят, който беше отишъл напред заедно с четирима воини, за да проправя път в храсталака, направи знак с ръка.
— Той ви казва, че се намирате на мястото, където последния път са видели змията — обясни преводачът. — Той ви съветва да се вглеждате внимателно в дърветата, под които минавате.
— Аз имам силни очи — отговори Алваро. — Пък и такава голяма змия не може да не се забележи.