Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » По границите на Далечния запад
По границите на Далечния запад - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

По границите на Далечния запад

Электронная книга - «По границите на Далечния запад». Краткое содержание книги:

За ония, които са повярвали на историите на Салгари, той несъмнено е бил човек на приключението, прекосил морета, убивал тигри в Индия, претърпял корабокрушение в Малая. Всъщност животът на Емилио Салгари преминал изцяло около едно писалище. Още докато бил жив — разказва биографът му Роберто Антонето — се появили стотина мними Салгариевци, които пишели истории в негов стил и ги издавали под свое име. Имало и заемки, които само леко променяли имената на героите и местата, описани от Салгари. Двама от тях заслужават да бъдат споменати: племенникът на Колоди, авторът на Пинокио, и внукът на Гарибалди. За много от тези случаи говорят безкрайните процеси, които истинският Салгари водил с издателитеизмамници.
Но що за личност бил този „писарушка“ Салгари? Защо подписвал писмата си до своята годеница „Твоят див малаец“? Защо пред домашния си лекар, който го лекувал от малария, се кълнял, че прихванал болестта в Индия? Каква нужда е изпитвал да се показва на балкона, преоблечен като пират, когато минавали ученички край дома му на „Корсо Казале“ в Торино, или да се дуелира със синовете си на двора, както твърдели съседите? Това дало повод на един виден психиатър. като се посъветвал с биографа на Салгари, да определи „казуса Салгари“ като характерен случай на митомания.
Още от младини Салгари страдал от болезнена амбиция, но света му се изплъзнал, всичко му убегнало. Опитал се да стане боксьор, колоездач, фехтовач, ала без успех. Скъсали го и на изпитите в морското училище в Триест. Затова героят, какъвто той не е могъл да стане, става действуващо лице в романите му. Така се родили Черният Корсар, Сандокан, Янец, ТремалНаик. Мариана. Йоланта и други. Героите на Салгари са красиви и снажни (а самият той бил висок метър и шестдесет), обладаващи необикновена сила (в противовес на заключението „слаботелесен“ на комисията на морското училище). Не му оставало друго освен да си измисли свой свят, да се превъплъти в своите герои. Романистите на английската и френската приключенска литература били до един пътешественици, обиколили по няколко пъти света. Бедният Салгари трябвало сам да придобие своя опит на пътешественик, тъй като никога не му се удало да напусне Торино. От градската библиотека, където отивал всяка сутрин, мъкнел в къщи десетки ситно изписани листове с имена на екзотични растения и животни, на географски описания и исторически справки. „Пътешественикът с бомбе“ можел да се придвижва в коя да е част на света, вещо и убедително да разказва както за морето и пиратските кораби, така и за джунглата, прерията или Северния полюс. Бил също така винаги готов да откликва с нов роман на всяко по-голямо политическо събитие: още незавършила испано-американската война за Куба, излязъл романа му „Капитанката на Юкатан“, тунизийското въстание било последвано от „Разбойниците от Риф“. Понякога фантазията му направо изпреварвала събитията, какъвто бил случаят с книгата му „Сред ледовете“, конфискувана от властите, понеже описвала досущ правителствения проект за полярна експедиция.
Наречен „италианският Жул Верн“, Салгари (1863–1911) оставил богато литературно наследство: осемдесет романа и сто й тридесет разказа. Плодовете на невероятната си фантазия изливал в своите съчинения, които били развлекателно и познавателно четиво за четири поколения. Огромното му творчество се разделя на четири поредици: Малайските пирати, Корсарите, Далечният Запад, Африкански и източни приключения.
В миналото Салгари е издаван у нас в подборен превод и на брошури, които далеч не са могли да го представят в истинския му ръст на голям приключенски автор.
След успеха на „Черният корсар“, който излезе през 1981 г. през тази година издателство „Отечество“ ще предложи на своите млади читатели освен настоящата книга, още „Тайните на черната джунгла“ и „Последната битка на Сандокан“, всяка една от които най-ярко представя отделните поредици на Салгари. Така едно голямо и забравено творчество през последните четиридесет години у нас ще намери отново мястото си сред другите творби за приключения и пътешествия.
Божан Христов
1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 84
Перейти на страницу:

— При устието на Уебър.

— Познавам тази река без да съм я следвал до устието й на езерото. Не са ли го подпалили досега арапахите?

— Не вярвам — отвърна Джон. — Малцина знаят, че там, зад огромните дъбови и борови гори, процъфтява един чифлик, където пасат със стотици коне и говеда.

— Тогава значи работят много хора в него.

— Само негри и метиси, преданни на полковника.

— И никакви индианци?

— Не видях такива, когато го посетих преди десет месеца.

— Странно ми се вижда, че е убегнал от окото на Лява Ръка — каза Червен Облак.

— И все пак управителят на асиендата и децата на полковника ме увериха, че арапахите никога не са стигали до там.

Бащата на Минехаха поклати глава в знак на съмнение, после каза:

— Може би. Ще стигнем ли до утре?

— Утре след обяд ще знаем дали асиендата е била разрушена или съществува още. Да си легнем рано, нека конете си починат добре, а утре призори ще тръгнем. Нетърпелив съм да стигна до устието на реката.

— Мога ли да застана пръв на пост? — попита Червен Облак.

— Както искате — отвърна Джон, който вече се прозяваше като мечка, подражаван от Хари и Джордж. — Но няма да палите никакъв огън, макар да считам, че шайените окончателно са се отказали от нас.

— Можете да ми се доверите — отвърна Червен Облак.

Той загаси малкото тлеещи главни, които им бяха послужили да си приготвят вечерята, хвърли сноп трева на конете, докато тримата трапери се увиваха в одеялата си и извърши бърз оглед около приготвения набързо бивак, като стигна до брега на езерото.

„Всичко е наред, познавам това място“ — промълви. „Ако Лява Ръка не е влязъл в бой, ще го намеря, дори да трябва да уморя коня си до смърт“.

Спря на върха на една скала и от там плъзна острия си поглед по северния бряг на езерото, изследвайки криволичещите му очертания. Падналият мрак изведнаж го откъсна от потайните му наблюдения. Върна се бавно към лагера, където хората и конете, преуморени от дългото препускане и безсънните нощи, вече спяха, и тихо изсвири. От тревите бързо изскочи, леко като птица, Минехаха.

Малката палавница изглежда бе много по-издръжлива от белите хора, които също бяха навикнали на дълга умора; тя имаше вид на човек, спал в продължение на дванадесет часа.

— Време е да се разделим — каза и Червен Облак, като я придърпа към себе си и я накара да седне. — Най-после и аз тръгвам по бойната пътека.

— Къде отиваш, татко?

— Да търся Лява Ръка и племето му.

— Знаеш ли къде са шатрите на арапахите?

— Майка ти ми показа точно мястото и тъй като познавам бреговете на това езеро, няма да се заблудя.

— Значи майка ми познава Лява Ръка? — попита Минехаха учудена.

— Майка ти беше тази, която разпали войната и влезе в съюз с всички големи вождове на шайените и арапахите! В тази работа аз нямам нищо общо.

— Ти си Гарван.

— Да, и за това ми нямаше доверие, сякаш племето ми не скалпираше винаги бледоликите — отвърна Червен Облак иронично. — Както ти казах, ще тръгна да занеса на Лява Ръка заповедите на майка ти, защото ми се струва, че сега ни един от сиусите не е стигнал до големия лагер на арапахите.

— А аз?

— Ти ще останеш тук, с бледоликите, и ще ги следваш, където и да отидат.

— Чак до асиендата ли? — попита Минехаха.

— Там е твоето бойно място. Ти си хитра като змия, смела и два пъти по-зла от майка ти, а човек с толкова качества може много да направи — рече Червен Облак жлъчно.

— Аз съм твоя дъщеря.

— Във вените ти тече повече от кръвта на сиусите и по-малко от тази на Гарваните.

— Защо трябва да следвам тези хора?

— Да не би изведнъж да си загубила хитростта си? От каква полза ще ми бъдеш да те водя при арапахите на Лява Ръка? — попита Червен Облак.

— Не те разбирам, татко.

— Ако асиендата още не е превзета, както ми се струва, там ще имаш възможност да поставиш в действие всички хитрини, на които са те научили родните ти сиуси. По време на нападението, сред суматохата и паниката, лесно е да се отвори незабелязано една врата или един прозорец, за да влязат приятели или неприятели.

— Разбрах — каза Минехаха с жестока усмивка на устните.

— Имаш ли да ми кажеш друго?

— Нищо повече.

— А майка ми?

— Като пристигне, мисля, че всичко ще е свършено и няма да има какво да върши, освен да скалпира децата на първия си мъж, както може би вече е постъпила с баща им.

— Нали ще ги запазиш за нея? — попита момичето, докато очите му изпускаха мрачни мълнии.

— Разбира се — отвърна Червен Облак.

1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)