Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » По границите на Далечния запад
По границите на Далечния запад - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

По границите на Далечния запад

Электронная книга - «По границите на Далечния запад». Краткое содержание книги:

За ония, които са повярвали на историите на Салгари, той несъмнено е бил човек на приключението, прекосил морета, убивал тигри в Индия, претърпял корабокрушение в Малая. Всъщност животът на Емилио Салгари преминал изцяло около едно писалище. Още докато бил жив — разказва биографът му Роберто Антонето — се появили стотина мними Салгариевци, които пишели истории в негов стил и ги издавали под свое име. Имало и заемки, които само леко променяли имената на героите и местата, описани от Салгари. Двама от тях заслужават да бъдат споменати: племенникът на Колоди, авторът на Пинокио, и внукът на Гарибалди. За много от тези случаи говорят безкрайните процеси, които истинският Салгари водил с издателитеизмамници.
Но що за личност бил този „писарушка“ Салгари? Защо подписвал писмата си до своята годеница „Твоят див малаец“? Защо пред домашния си лекар, който го лекувал от малария, се кълнял, че прихванал болестта в Индия? Каква нужда е изпитвал да се показва на балкона, преоблечен като пират, когато минавали ученички край дома му на „Корсо Казале“ в Торино, или да се дуелира със синовете си на двора, както твърдели съседите? Това дало повод на един виден психиатър. като се посъветвал с биографа на Салгари, да определи „казуса Салгари“ като характерен случай на митомания.
Още от младини Салгари страдал от болезнена амбиция, но света му се изплъзнал, всичко му убегнало. Опитал се да стане боксьор, колоездач, фехтовач, ала без успех. Скъсали го и на изпитите в морското училище в Триест. Затова героят, какъвто той не е могъл да стане, става действуващо лице в романите му. Така се родили Черният Корсар, Сандокан, Янец, ТремалНаик. Мариана. Йоланта и други. Героите на Салгари са красиви и снажни (а самият той бил висок метър и шестдесет), обладаващи необикновена сила (в противовес на заключението „слаботелесен“ на комисията на морското училище). Не му оставало друго освен да си измисли свой свят, да се превъплъти в своите герои. Романистите на английската и френската приключенска литература били до един пътешественици, обиколили по няколко пъти света. Бедният Салгари трябвало сам да придобие своя опит на пътешественик, тъй като никога не му се удало да напусне Торино. От градската библиотека, където отивал всяка сутрин, мъкнел в къщи десетки ситно изписани листове с имена на екзотични растения и животни, на географски описания и исторически справки. „Пътешественикът с бомбе“ можел да се придвижва в коя да е част на света, вещо и убедително да разказва както за морето и пиратските кораби, така и за джунглата, прерията или Северния полюс. Бил също така винаги готов да откликва с нов роман на всяко по-голямо политическо събитие: още незавършила испано-американската война за Куба, излязъл романа му „Капитанката на Юкатан“, тунизийското въстание било последвано от „Разбойниците от Риф“. Понякога фантазията му направо изпреварвала събитията, какъвто бил случаят с книгата му „Сред ледовете“, конфискувана от властите, понеже описвала досущ правителствения проект за полярна експедиция.
Наречен „италианският Жул Верн“, Салгари (1863–1911) оставил богато литературно наследство: осемдесет романа и сто й тридесет разказа. Плодовете на невероятната си фантазия изливал в своите съчинения, които били развлекателно и познавателно четиво за четири поколения. Огромното му творчество се разделя на четири поредици: Малайските пирати, Корсарите, Далечният Запад, Африкански и източни приключения.
В миналото Салгари е издаван у нас в подборен превод и на брошури, които далеч не са могли да го представят в истинския му ръст на голям приключенски автор.
След успеха на „Черният корсар“, който излезе през 1981 г. през тази година издателство „Отечество“ ще предложи на своите млади читатели освен настоящата книга, още „Тайните на черната джунгла“ и „Последната битка на Сандокан“, всяка една от които най-ярко представя отделните поредици на Салгари. Така едно голямо и забравено творчество през последните четиридесет години у нас ще намери отново мястото си сред другите творби за приключения и пътешествия.
Божан Христов
1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 84
Перейти на страницу:

Погледна слънцето, което залязваше зад един яркочервен облак, който източният вятър раздуваше и тикаше по посока на езерото, след което каза:

— Хайде, едно последно усилие, после конете ще почиват.

Всички слязоха от седлата и тръгнаха на запад, като се изкачваха и се спускаха по меките възвишения на прерията, покрити с огромни розови храсти и метличина.

Два часа по-късно, на края на силите си и изгладнели като вълци, стигнаха бреговете на голямото Солено езеро.

По времето когато по прериите на Утах, Колорадо, Аризона и Вайоминг бушуваше индианското въстание, голямото Солено Езеро не бе населено още от мормоните4, така че тук нямаше градове, села, железница и параходчета. То бе известно само на ловците от прерията, на пионерите от границите и естествено — на индианците арапахи, навахи и апахи, които населяваха най-вече покрайнините на солената пустиня на запад, където можеха да устояват на нахлуванията на бледоликите.

Голямото Солено езеро е едно от чудесата на Съединените щати и няма равно на себе си в целия свят. Дължината му е около седемдесет мили, а широчината малко повече от тридесет и пет. Разположено е на 1260 метра над морското равнище, почти до северните граници на Утах. Някога повърхността му изглежда е била огромна; някои предполагат, че водите му стигали до подножията на Сиера Мадре ГузКрик и Хумболд, покривайки площ не по-малка от 175 хиляди квадратни мили. Постепенното издигане на бреговете, които на места образуват тринадесет последователни, скалисти плажове във формата на тераси, събрали в крайна сметка водите в днешното и корито. Всяко значително увеличение на водите би довело до излизането им от коритото и наводняването на бреговете, а ако пълноводието се покачи със сто деветдесет и пет метра всички планински каньони биха били напълно наводнени и превърнати в тесни, плавателни канали. За щастие, когато речните му притоци придойдат, повърхността на езерото се надига едва с метър и двадесет сантиметра, лесно прескача заобикалящите го плажове и се разлива по равнинната местност около него, винаги жадна за влага. Въздухът, който се стеле над това странно езеро, почти никога не е чист и прозрачен: тук цари постоянна мъгла, която сивее, поради необикновеното изпарение, така че не помагат дори далекогледите. Водите на езерото съдържат солен разтвор, равен на една четвърт от теглото им, сиреч шест и половина пъти повече от най-солената морска вода. От три кани течност на голямото Солено езеро може да се получи една кана чиста сол. Извън това бреговете, които заобикалят езерото, са покрити от дебел слой сол, който прилича на полярни възвишения. Тласкани от ветровете, водите се оттичат от пукнатините и в низините, където бързо се изпаряват и образуват твърд пласт сол. Няма съмнение, че и в минали епохи водите на езерото не са били по-солени от тези на другите езера. Изглежда, че сегашното голямо натрупване на сол се дължи на действието на дъждовните води, които проникват в богатите на соли скали и отнасят тяхното съдържание в езерото. Както можем да си представим, подобна соленост не се понася нито от рибите, нито от човека. Първите, довлечени от реките, едва-що навлезли в езерото, умират; вторите, рискуват живота си, понеже очите им престават да виждат, а раните, подобно на изгаряния, личат с часове. Единствено една едночерупна раковина населява тези води и изглежда в тях се чувствува добре.

Индианците изпитват неволен ужас от водите на това езеро и не случайно странят от него, или по-право са странели, защото днес арапахите също са се изселили пред постоянно нарастващото нахлуване на белите хора от далечния изток и бреговете на Тихия океан.

Тримата трапери и Червен Облак, едва-що стигнали до бреговете на езерото, побързаха да разседлаят конете, за да починат на воля и без да губят минута откриха огън срещу ято едри гарвани, които кръжеха над високите брегове и не изглеждаха по-малко гладни от тях.

Вечерята беше оскъдна, но достатъчна. Разбира се, чифт бутове от черна мечка щяха да им бъдат по-приятни от тия на сива мечка.

— Тази вечер ще се задоволим с пернатите — каза Джон, който лесно се нагаждаше към всичко. — В асиендата ще наваксаме.

Щом чу отново да се говори за чифлика, построен от полковника до един от езерните брегове, но неизвестно нему къде, Червен Облак рязко вдигна глава и в същото време скришом побутваше Минехаха с ръка, да не се изпусне с някой неуместен въпрос.

— Близко ли сме до асиендата? — попита.

— Повече, отколкото бихте предполагали — отвърна съветникът.

— Аз също познавам малко това езеро, но никога не съм забелязвал наоколо голям чифлик. Бихте ли ми казали къде се намира?

вернуться

4

Американска религиозна секта — Б. пр.

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)