Живот на заем ((Небето няма избраници))
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцеслав Константинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот на заем ((Небето няма избраници))». Краткое содержание книги:
— На чесън, луна и лъжи, които не мога да проумея.
— Слава богу! Време е да се спуснем отново на земята и да стъпим здраво на нея. Човек така лесно полита, когато има пълнолуние. Мечтите не са подвластни на земното притегляне.
XI
Някъде пееше канарче. Клерфе го чу в съня си. Той се събуди и се огледа. В първия миг не можа да разбере къде се намира. Слънчеви лъчи и отблясъци от бели облаци и вода танцуваха по тавана. Стаята изглеждаше обърната — таванът беше долу, а подът горе. Таванът бе заобиколен от светлозелена сатенена ивица.
Вратата на банята, а също и прозорецът й бяха отворени, така че Клерфе можеше да види прозореца на отсрещната сграда, на който бе окачен кафезът с канарчето. Една жена с огромна гръд и жълта коса седеше на масата в онази стая и доколкото Клерфе можеше да види, пред нея имаше не закуска, а обяд, както и половин бутилка бургундско.
Той потърси с ръка часовника си. Не се лъжеше. Беше вече дванадесет. Отдавна не бе спал толкова дълго и изведнъж усети силен глад. Предпазливо отвори вратата. Пред нея намери пакета с нещата, които бе поръчал предишната вечер. Портиерът бе удържал думата си. Клерфе разтвори пакета, напълни ваната с вода, изкъпа се и се облече. Канарчето все така пееше. Дебелата блондинка отсреща сега пиеше кафе с ябълкова торта. Клерфе отиде до другия прозорец, гледащ към крайбрежната улица. Навън животът кипеше с пълна сила. Магазинчетата на букинистите бяха отворени, а по реката преминаваше блестящ от слънцето влекач. От палубата му малък шпиц огласяше въздуха с радостен лай. Клерфе се наведе и съзря в съседния прозорец профила на Лилиан, Без да забележи, че е наблюдавана, тя се приведе от прозореца навън и много внимателно и съсредоточено заспуска с въженце една плоска кошничка. Като по даден знак отдолу до входа на ресторанта застана продавачът на стриди заедно със стоката си. Изглежда, цялата процедура му бе добре позната. Щом кошничката стигна до него, той я застла с мокри водорасли и погледна нагоре.
— Какви стриди желаете, белонски или маренски? Белонските днес са по-хубави.
— Шест белонски — отговори Лилиан.
— Дванадесет — каза Клерфе.
Лилиан се извърна и се засмя.
— А ти няма ли да закусиш?
— Искам и аз стриди. И едно леко пуйи вместо портокалов сок.
— Дванадесет ли да бъдат? — попита продавачът.
— Осемнадесет — отвърна Лилиан и се обърна към Клерфе. — Ела при мене. И донеси виното.
Клерфе взе от ресторанта бутилка пуйи и чаши. Освен това купи хляб, масло и парче пон л’евек. [Пон л’евек (фр.) — област във Франция, прочута със сиренето си. — Б. пр.]
— Често ли пазаруваш по този начин? — попита той.
— Почти всеки ден. — Лилиан му показа едно писмо. — В други ден чичо Гастон устройва вечеря в моя чест. Желаеш ли да бъдеш поканен?
— Не.
— Добре. Това би противоречило и на целта на вечерята — да ми се намери за съпруг някой богат мъж. А може би ти си богат?
— Винаги само за няколко седмици. Ако се намери достатъчно богат кандидат, ще се омъжиш ли за него?
— Налей ми от твоето вино — отвърна тя. — И не ставай глупав.
— Очаквам всичко от тебе.
— Откога?
— Много мислих.
— Кога?
— Насън. Човек никога не може да предвиди постъпките ти. Ти си подвластна на по-различни закони от тези, които аз познавам.
— Добре — каза Лилиан. — Това едва ли може да навреди на някого. Какво ще правим днес?
— Днес ще дойдеш с мене в хотел „Риц“. Там ще те оставя за петнадесет минути в някое усамотено кътче на хола с две-три списания, докато аз се кача в стаята си и се преоблека. След това ще обядваме, ще вечеряме, отново ще обядваме и ще вечеряме и още веднъж ще обядваме… напук на гуляя у чичо ти Гастон в други ден вечерта.
Тя гледаше през прозореца и не отговори нищо.
— Ако желаеш, ще дойда с тебе и в Сен Шапел — каза Клерфе. — Или в Нотр Дам, а дори и в някой музей. Ти представляваш крайно опасна комбинация от. дама със сини чорапи и гръцка хетера от периода на упадък, пренесена във Византия. Готов съм да се кача с тебе дори на Айфеловата кула или да се разходим по реката с увеселителното параходче.
— Вече направих обиколка по Сена. Тогава един месар ми предложи да му стана любовница, като за това ми предоставяше собствен тристаен апартамент.
— А на Айфеловата кула била ли си?
— Не. Там ще отида с тебе, любими мой.
— Така си и мислех. Щастлива ли си?
— Какво значи щастие?
— Още ли не си разбрала? Но кой всъщност знае това със сигурност? Може би щастие означава да танцуваш над пропастта.